Елинистическа епоха: Разлика между версии

В Елинистическата епоха се зараждат нови философски течения, някои от които с много крайни убеждения в изграждащата ги концепция. Например – във втората половина на VI в. пр.н.е. се образуват няколко нови школи, които изразяват точно тенденциите на елинистическия индивидуализъм. [[Епикурейство]]то – школата на [[Епикур]], която има своята асоциална философия и разбиране за [[аскет]]ски живот – човекът далече от масата, стараейки се да достигне до духовно равновесие и един вид духовно удоволствие, затова и по-късно спадат към [[хедонизъм|хедонистическата]] [[Киренайска философска школа|школа на киренайците]], които целят житейско удоволствие. Впоследствие тази философия дори стига до песимизъм и проповеди за самоубийство. Друга крайна философска школа е [[КинизъмКиници|Киническата школа]], в която отново е заложен индивидуалистическия дух. [[Менип]] отрича конкретната социалност. Тази школа възпитава нормалните възприятия на човек към сериозните и иначе преходни или повратни моменти в живота – преходът от живота към смъртта да се приема като напълно естествено следствие, или смяната на един град с друг без социално обвързване и т.н. Интересна е теорията, на която се гради една друга школа, подобна на кинизма. Тя възниква от неелин – [[Зенон от Китион|Зенон]] от [[Кипър]], който твърди, че съществува една тотална човешка общност, пред която всички са равни – свободни, роби, елини и неелини. Това е школата на [[Стоицизъм|Стоицизма]], която единствена успява да представи философски интерпретации, съставени от собствено изградена [[логика]], [[реторика]] и [[физика]], съобразени с новото държавно и религиозно устройство.