Радио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Katra fm radio (б.), към версия на 93.152.197.133 Етикет: Отмяна |
м точка след г за година; козметични промени |
||
Ред 1:
{{Друго значение|техническото средство|филма от 2003 година|Радио (филм)}}
[[
'''Радио''' (от [[Латински език|лат.]] ''radius'' – лъч) е [[технология]], позволяваща преноса на сигнали чрез [[Модулация (физика)|модулиране]] на [[радиовълни]]. Чрез радиовълните се пренасят [[звук]], [[изображение]] и [[данни]], но масово е възприето по-тясното значение, а именно – пренасяне на звук. Радио се наричат накратко и апаратът за приемане – [[радиоприемник]], а понякога и тези за предаване на радиосигнали – [[радиопредавател]], както и комбинираните приемо-предаватели – радиостанции. Популярното име на радиоприемник, основан на [[транзистор]]на (или [[интегрална схема|интегрална]]) технология, е [[транзистор]].
Ред 56:
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в [[София]]. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. радиоклуб „Варна“ започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „[[Радио Варна]]“. Програмата се излъчва на [[дължина на вълната]] 235,1 m, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио“ от София, предавана по телефонна линия.
На 25 януари 1935 г. цар [[Борис III]] подписва указ, с който [[радиоразпръскване]]то в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г., макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми – информационно-музикална ''([[Хоризонт (програма)|„Хоризонт“]])'', информационно-образователна ''([[Христо Ботев (БНР програма)|„Христо Ботев“]])'', музикална ''([[Орфей (програма)|„Орфей“]])'' и образователна ''([[Знание (програма)|„Знание“]])'', както и още пет регионални радиостанции – в [[Радио Пловдив|Пловдив]], [[Радио Варна|Варна]], [[Радио Стара Загора|Стара Загора]], [[Радио Шумен|Шумен]] и [[Радио Благоевград|Благоевград]].
По времето на социализма излъчващите предавания на български език чужди радиостанции като [[БиБиСи]], [[Дойче Веле]], [[Гласът на Америка]], са заглушавани (заклеймени като „вражески“ радиостанции)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://comdos.bg/Нашите%20издания/ds-i-vr | заглавие=Държавна сигурност и „вражеските“ радиостанции |достъп_дата = 4 август 2016|издател=[[Комисия по досиетата]] }}</ref>, но хората ги слушат тайно. През [[1970-те|70-те години]] [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] излъчва своите „Задочни репортажи“ в предаванията за България на радио „Свободна Европа“.
Ред 76:
Основните видове радиовръзка са:
* [[Авиационна радиовръзка|авиационна]] – за комуникация между въздухоплавателните средства и за контрол на въздушния трафик. За авиационна радиовръзка се използват честотите в диапазона 108 – 137 MHz;
* [[Военна радиовръзка|военна]] – за устойчиво управление на въоръжените сили, независимо от състоянието на гражданската инфраструктура в страната;
* [[Гражданска радиовръзка|гражданска]] – за свободно общуване между гражданите, без необходимост от лиценз;
* [[Космическа радиовръзка|космическа]] – за връзка с космически апарати и екипажи на космически кораби;
* [[Радиолюбителска дейност|любителска]] – за комуникация между [[радиолюбител]]и;
* [[Морска радиовръзка|морска]] – за комуникация между корабите и за връзка между тях и бреговите служби;
* [[Професионална радиовръзка|професионална]]
** търговска – за подпомагане на някаква дейност, с цел [[печалба]]. Най-често се използва от таксиметрови, охранителни и транспортни фирми;
** специална – за осъществяване на специализирани дейности, като охрана на висши държавни ръководители ([[Национална служба за охрана]]), борба с [[престъпност]]та и опазване на обществения ред ([[Полиция на България]]), аварийно-спасителни дейности ([[Противопожарна служба]], [[Планинска спасителна служба]]) и други.
Радиовръзката без използване на [[ретранслатор]]и се разделя по честотен обхват обикновено на дълговълнова, средновълнова и късовълнова. За други типове телекомуникационни мрежи като спътниковата, [[Радиоразпръскване#Радиорелейни линии|радиорелейната]] и [[Клетъчна мрежа|клетъчната]] е необходимо да се използват ретранслатори.
| |||