Отваря главното меню

Промени

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
точка след г за година; козметични промени
{{друго значение|системата за класификация на човека|селото в Италия|Раса (Италия)}}
[[FileФайл:Carleton Coon races after Pleistocene.PNG|thumbмини|rightдясно|300px|Разпространение на човешките раси след [[плейстоцен]]а според [[Карлтън Кун|Карлтън Кун]]
{|
| style="background-color:lime; width:1.0em" | 
 
=== Генетични вариации в популациите ===
През [[1972]] г., Ричард Люонтин публикува изследване на генетичните различия в голяма група хора. Резултатите от изследването показват, че 85,4% от генетичните различия между хора са в рамките на определена популация, 8,3% са между популации в рамките на предварително дефинирани расови групи и 6,3% се наблюдават само между хора от различни раси.<ref>Risch, Neil; Burchard, Esteban; Ziv, Elad; Tang, Hua (2002). "[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12184798 Categorization of humans in biomedical research: genes, race and disease.]". Genome Biology 3 (7): comment2007.1</ref> Такива резултати означават, че расово разделение между хората на генетична основа не може да бъде направено, без голяма относителна статистическа грешка при причисляването на един индивид към една или друга раса. Люонтин заключава, че понятието ''раса'' при хората няма генетичен и таксономичен смисъл. Твърдението на Люонтин е критикувано през [[2003]] г. от Едуардс, който показва, че тази статистическа грешка може да бъде намалена, ако се разглежда не просто честотата на проявяване на даден алел в даден [[локус (генетика)|локус]], ами се разглежда честотата на проявяване на даден алел на всички локуси едновременно. Уайтърспун и съавтори отбелязват, че това не променя първоначалното заключение на Люонтин, тъй като няма противоречие между това индивиди да бъдат причислявани към една или друга расова група, според произволна дефиниция за расова група, и това да могат да бъдат намерени два индивида от две различни расови групи, които да имат по-голяма генетична прилика от произволно избрани два индивида от една и съща расова група.<ref>Witherspoon, D. J.; Wooding, S.; Rogers, A. R.; Marchani, E. E.; Watkins, W. S.; Batzer, M. A.; Jorde, L. B. (2007). "[http://dx.doi.org/10.1534%2Fgenetics.106.067355 Genetic Similarities Within and Between Human Populations]". ''Genetics'' '''176''' (1): 351 – 9. </ref> С други думи, че макар и индивиди да могат да бъдат причислявани към една или друга расова група, по произволна дефиниция за расова група (например, цвят на кожата и т.н.), ако вземем индивид от коя да е расова група, винаги може да се намери индивид от различна расова група, с който първият индивид има по-голямо генетично сходство от всички други представители на своята расова група.
 
По същата логика, антрополози като Джонатан Маркс и [[философи]] като Джонатан Каплан и Расмус Уинтър отбелязват, че макар и расовите групи, дефинирани според цвета на кожата, да са средностатистически различни една от друга, това не означава, че тази дефиниция е най-точната дефиниция за расова група,<ref>Kaplan, Jonathan Michael, Winther, Rasmus Grønfeldt (2012). [http://philpapers.org/archive/KAPPOA.14.pdf Prisoners of Abstraction? The Theory and Measure of Genetic Variation, and the Very Concept of 'Race'] ''Biological Theory'' '''7'''</ref> т.е. че винаги могат да се дефиниран расови групи, статистически различни една от друга, по критерии различни от цвят на кожата и други използвани в исторически план дефиниции за расова група.
 
=== Бразилия ===
[[ImageФайл:Redenção.jpg|thumbмини|190px|„Redenção do Can“ (1895), картина, показваща бразилско семейство. Всяко поколение е с различен цвят на кожата.]]
Етническият състав на [[Бразилия]] и фенотипните характеристики на населението често биват цитирани като пример за това, че концепцията за ''раса'' е социална конструкция и че представите за това какво е ''раса'' варират от общество на общество. Най-късно от 20 век насам, бразилското общество се характеризира с липсата на ясно очертани расови категории. Противно на правната практика в САЩ през 19 век, за категоризиране като „не-бели“ на индивиди с най-малко един родител с „не-бял“ произход, в Бразилия расовата принадлежност никога не е определяна по подобни правила. Новородените бразилски деца не са автоматично причислявани към расовата категория на родителите си, а броят расови категории, към които човек е възможно да бъде причислен са повече на брой.<ref>Harris, Marvin (1980). Patterns of race in the Americas. Westport, Conn: Greenwood Press. ISBN 0-313-22359-9.</ref> Това позволява различни членове на едно семейство, или дори различни деца на едни родители, да бъдат причислявани към различни расови категории.<ref>Parra et al. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC140919/#id2601616 Color and genomic ancestry in Brazilians]</ref> Съществуват дузина расови категории, които съответстват на всички възможни комбинации от цвят на косата, структура на косата, цвят на очите, цвят на кожата. Така понятието ''раса'' в Бразилия описва повече външния вид, отколкото етническото наследство и всъщност цветът на кожата не е добър индикатор за каквато и да е принадлежност. Това е така, понеже само няколко гена са отговорни за външния вид на човека; човек, който, например в Европа, традиционно бива определен като „черен“, може да има предимно европейски предшественици от човек с бяла кожа.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/6284806.stm BBC delves into Brazilians' roots ]</ref> Сложността на расовите категории в бразилското общество свидетелства за високата степен на смесване на различните расови групи. Въпреки това, в бразилското общество продължава да се наблюдава [[корелация]], макар и не абсолютна, между расови категории и [[социален статус]]. Тези социоикономически фактори са важни за расовите групи, които не могат да бъдат определени като представители на бедна или богата прослойка по общо правило. Така например някои представители на расовата категория [[парду]], биват възприемани като „бели“ или „черни“ според социалния им статус: по-богатите пардуси биват възприемани като „по-бели“.<ref>Levine-Rasky, Cynthia. 2002. "Working through whiteness: international perspectives. SUNY Press (p. 73) ""Money whitens" If any phrase encapsulates the association of whiteness and the modern in Latin America, this is it. It is a cliché formulated and reformulated throughout the region, a truism dependant upon the social experience that wealth is associated with whiteness, and that in obtaining the former one may become aligned with the latter (and vice versa)"."</ref>
 
 
{{Превод от|en|Race (human classification)|528786951}}
 
[[Категория:Раса| ]]