Камено поле: Разлика между версии

'''Ка̀меноКа̀мено по̀лепо̀ле''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Роман]], [[област Враца]].

Според някои учени село Камено поле е селище от около 40 000 години и то е едно от най-древните заселени места на Света. От древни времена е пазарен център. Става околия официално на [[26 юни]] [[1880]] г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки [[училище]], здравен дом, [[библиотека]] и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира една пуста [[църква (сграда)|църква]], за която селяните говорят, че някога [[Иван Асен II]] е построил, / за което всъщност има доказателства/ и се разнасят легенди, че под основите ѝѝ е заровено прокълнато злато. Фолклорното съдържание на този Северняшки край е богато. То е смесица от разнообразните традиции на древните жители и новите култури на хората от [[18]] и [[19]] век. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на [[20]] век. Селото се слави със своите хора – Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в скрижалите на [[Музей на народното творчество|Музея на народното творчество]].

Прави впечатление, че останките на това селище заемат доста голяма площ – повече от 30 декара. Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10 – 20 м. едно от друго. Конструкцията им е била от дървета със стени от плет, измазани отвътре и отвън с дебел слой глина, примесена с плява. Намират се много кости от диви и опитомени животни: тур, елен, сърна, глиган, домашно говедо, овца, свиня и куче. Това показва, че обитателите на селището са били изкусни ловци и добри животновъди. Ръчните мелнички, остатъците от овъглено зърно и най -вече опитоменото говедо са свидетелство, че тези праисторически заселници са имали развито примитивно земеделие и са използвали тегловната сила на добитъка. Селището е загинало от стихиен пожар и жителите му са го напуснали завинаги. Археологическите материали го датират от епохата на средния неолит – петото хилядолетие пр. н. е.