Комит: Разлика между версии

'''Комит''' или '''комес''', от която e и френската ''comte'', е висока длъжностна, впоследствие благородническа титла, която е предадена от късната [[Римска империя]] на редица средновековни държави, в т. ч. и на [[Първа българска държава|Първото българско царство]], и се запазва в изменени форма и съдържание до [[XX век]]. В различните времена и държави я носят служители от централната администрация, офицери, провинциални управители и потомствени аристократи. Възприета е от [[Карл Велики]] за неговия двор и преминава във феодална Западна Европа в произношение ''конт'' – [[граф]]. Нейна разновидност във [[Византия]] и в [[Второ Българско царство|Cредновековна Бъгария]] е ''комес табулът'' - Конетабъла също възприета на запад за най -висши военачалници от нея води начелото си военния чин [[Маршал]].

В късната [[Римска империя]] (периода на ''домината'', IV век) комити (''comites'') се наричат членовете на имперския съвет ''Sacrum consistorium'', отговорен за централната държавна администрация и двора на владетеля. Финансовата система се управлява от служител, наречен ''comes sacrarum largitionum'', а ''comes rerum privatarum'' завежда императорското съкровище.<ref>Kinder, Hermann, and Werner Hilgemann, The Penguin Atlas of World History, Volume I: From Prehistory to the Eve of the French Revolution, ISBN 0-14-051054-0, p. 103</ref>

== От Франкската империя до Европа от по-ново време ==

През [[VI век]] титлата ''comes'' е възприета от [[франки]]те, които я използват редом като еквивалентна на титлата [[граф]] (''graf'', ''cont'') за [[крал]]ски служители по места, натоварени със съдебни, административни и военни правомощия<ref>Deutsches Wörterbuch von Jacob und Wilhelm Grimm: [http://germazope.uni-trier.de/Projects/WBB/woerterbuecher/dwb/wbgui?lemmode=lemmasearch&mode=hierarchy&textsize=600&onlist=&word=Graf&lemid=GG22837&query_start=1&totalhits=0&textword=&locpattern=&textpattern=&lemmapattern=&verspattern=#GG22837L0 GRAF], Bd. 8, Sp. 1700-1702 - издание на ''Kompetenzzentrum für elektronische Erschließungs- und Publikationsverfahren in den Geisteswissenschaften an der Universität Trier'' (15.2.2008)</ref>. Особени функции има ''comes palatinus''. Още при династията на [[Меровинги]]те, в началото на франската държава, той е един от приближените на краля, които го заместват в правораздаването. Много по-късно, при германските крале от X век, ''comites palatini'' представляват монарха в отделните области на държавата, за да поддържат верността на местните първенци към централната власт.<ref>Виж [http://www.1911encyclopedia.org/Palatine ''Palatine''], взето от ''Classic Encyclopedia'' (Based on the 11th Edition of the Encyclopaedia Britannica) на 15.2.2008</ref> Във франкската държава на [[Карл Велики]] (управлявал през 768-814 г.) и наследниците му длъжността "маркграф" (''Markgraf'') се раздава на военачалници, натоварени със защитата на гранични области ("марки") от чужди нашествия<ref>Виж [http://www.1911encyclopedia.org/Margrave ''Margrave''] (''Classic Encyclopedia'', 15.2.2008)</ref>.

От [[IX век]] насетне настъпват промени в значението на графската титла<ref>Виж закон на крал Карл Плешиви от 877 г. - [http://membres.lycos.fr/dvo/quierzy/capit.htm ''Le Capitulaire de Quierzy''] (15.2.2008)</ref>. Властта на графовете, опираща се на поземлената собственост и съдебната им власт, се засилва. Към края на XII век те окончателно се превръщат от длъжностни лица в поземлени аристократи, които са васали на краля или на други едри феодали<ref>Deutsches Wörterbuch von Jacob und Wilhelm Grimm: [http://germazope.uni-trier.de/Projects/WBB/woerterbuecher/dwb/wbgui?lemmode=lemmasearch&mode=hierarchy&textsize=600&onlist=&word=Graf&lemid=GG22837&query_start=1&totalhits=0&textword=&locpattern=&textpattern=&lemmapattern=&verspattern=#GG22837L0 GRAF], Bd. 8, Sp. 1704-1705 - издание на ''Kompetenzzentrum für elektronische Erschließungs- und Publikationsverfahren in den Geisteswissenschaften an der Universität Trier'' (15.2.2008)</ref><ref name="clasenccount">Виж [http://www.1911encyclopedia.org/Count ''Count''], (''Classic Encyclopedia'', 15.2.2008)</ref>.