Кочо Лютата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
| портрет-описание = Източник: ДА „Архиви“<br>фото [[Иван Карастоянов]]
| px = 240
| описание=български хайдутин и революционер
| роден-място=[[Левуново]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Дупница]], [[България]]
}}
'''Кочо Георгиев Лютов''', известен като '''Лютата'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
Ред 16:
Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село [[Левуново]]. Работи като овчар. Има син Павел убит на 18 г. от турците и дъщеря Мария. След убийство на турчин е затворен в затвор в [[Солун]]. Успява да избяга и става хайдутин в четата на дядо [[Ильо войвода]] и с нея участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]]. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.
С четата си от 12души участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на [[Стоян Карастоилов]]/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, [[Тодор Паласкаря]] и [[Коста Кукето]](общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]], Морска, [[Будилци|, Будилци]], [[Сливница]], [[Брезник]].
През 1895 г. в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] стария харамия [[Кочо Лютата]] предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик [[Петър Начев]] в акцията ѝ при превземането на град [[Струмица]]. Дружината води бой при село [[Габрово (Област Благоевград)|Габрово]] В отряда влизат и [[Иван Топчев]][[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-4|[4]]] и [[Спиро Костов]].[[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-5|[5]]] При него служи и Йордан Божков от [[Велес]] /участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата/.
Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най
Загива по време на сражение в [[Дупница]] на 10.06.1918 г.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.</ref>Един от неговите прапраправнуци днес е [[Емил Емилов]].
| |||