Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

м
точка след г за година; козметични промени
м (точка след г за година; козметични промени)
| име=Сигизмунд Люксембургски
| описание= Император на [[Свещената Римска империя]]
| изображение за личността=[[FileФайл:Pisanello 024b.jpg|225px]]
| описание на изображението= Император Сигизмунд, худ. [[Пизанело]] (1433)
| управление= [[1433]] – [[1437]] г.-като император
|общомедия=
}}
[[FileФайл:Albrecht_D%C3%BCrer_082.jpg|thumbмини|200px|[[Албрехт Дюрер]]: Император Сигизмунд Люксембургски]]
[[FileФайл:Sigismund(HRR).jpg|thumbмини|200px|Император Сигизмунд (1536)]]
[[FileФайл:Kaiser Sigismund Boedingen.jpg|thumbмини|140px|Император Сигизмунд (1621)]]
'''Сигизмунд Люксембургски''' (1368 – 1437), ({{lang-de|Sigismund von Luxembourg}}, {{lang-la|Sigismundus}}, {{lang-hu|Zsigmond}}, {{lang-cs|Zikmund}}) от [[династия]]та [[Люксембурги]] е [[курфюрст]] на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], [[крал на Унгария]] и [[Хърватия]], [[Списък на монарсите на Германия|германски крал]] от 20 септември 1410 година; [[Списък на владетелите на Чехия|крал на Бохемия]], император на [[Свещената Римска империя]] (1433 – 1437).
 
Правнук на полския крал [[Кажимеж III Велики]] Сигизмунд е опитва по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения. Недостатъчно, защото в крайна сметка [[Полша]] остава отделно княжество. Това става, след като неговата съпруга получава короната на Унгария, а нейната по-малка сестра [[Ядвига Анжуйска]] получава тази на Полша. Съзрели възможност за независима монархия [[шляхта|полски благородници]] успяват да уредят брака на Хедвига с [[Литва|литовския княз]] [[Владислав II]] и така образуват [[Жечпосполита|Първото Полско-Литовско обединено кралство]].
 
Укрепването на кралската власт на Сигизмунд има дълга история. В Унгария се оказва, че кралицата-майка и негова тъща [[Елизабета Котроманич]] остава [[регент]] на кралството, [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твръдко I|Твърдко Котроманич]] не признава крал-консорта, а [[хървати|Хорватите]] в Южна Унгария направо приемат за свой крал [[Ладислав Анжуйски|Ласло Неаполитански]]. Срещу тях той има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите [[Гарай (унгарска аристокрация)|Горянски]] и [[Стибор Стиборич|Стиборич]]. В следващите повече от десет години Сигизмунд консолидира властта си, като раздава [[Феод|фиеффиефи]]и само на барони от унгарски произход, като така печели подкрепата им и получава [[васал]]ната им клетва.
 
Регентката [[Елизабета Котроманич]] е отвлечена и убита; за което хвърлят вината върху братовчед и – Твърдко Котроманич, но има съмнения за участие в плана на самия Сигизмунд. Така, въпреки че е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. Сигизмунд губи доверието кралица Мария до нейната смърт през 1395 г. и те живеят разделени.
Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към чешката корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му предоставя единият от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиански събор.
 
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г., на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени. Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
 
Под натиска на Сигизмунд, съборът преценява, че само събор може да обезвластява и да назначава папи, че нито един от тримата папи не може да продължи да изпълнява такава роля и че фаворитът на Сигизмунд [[кардинал]] [[Мартин V|Одоне Колона]] ще бъде нов католически първосвещеник под името ''Мартин V''.
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Coa Hungary Country History (19th Century).svg|centerцентър|20px|крал на Унгария]][[Крал на Унгария|Крал на Унгария и Хърватия]]|''[[1387]]|[[1437]]''|[[Мария Унгарска]]|[[Алберт II (Германия)|Албрехт фон Хабсбург]]}}
{{пост край}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Wappen Deutscher Bund.svg|centerцентър|20px|Римско-германски крал]][[Списък на монарсите на Германия|Римско-германски крал]]|''[[1410]]|[[1437]]''|[[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт Пфалцки]]|[[Алберт II (Германия)|Албрехт фон Хабсбург]]}}
{{пост край}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Wappen Mark Brandenburg.png|centerцентър|20px|Курфюрст на Бранденбург]][[Списък на владетелите на Бранденбург|Курфюрст на Бранденбург]]|''[[1378]]|[[1388]]|[[Вацлав IV|Вацлав I]]|[[Йобст Моравски]]}}
{{пост|[[Списък на владетелите на Бранденбург|Курфюрст на Бранденбург]]|''[[1411]]|[[1417]]''|[[Йобст Моравски]]|[[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих I Хоенцолерн]]}}
{{пост край}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Wappen Königreich Böhmen.png|centerцентър|25px|крал на Бохемия]][[Списък на владетелите на Чехия|Крал на Бохемия и Моравия]]|''[[1419]]|[[1437]]''|[[Вацлав IV]]|[[Алберт II (Германия)|Албрехт фон Хабсбург]]}}
{{пост край}}
 
{{Монарси на Унгария}}
{{Монарси на Бохемия}}
 
[[Категория:Монарси на Германия]]
[[Категория:Монарси на Унгария]]