Сирия: Разлика между версии

| забележки =

}}

 

Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. Сегашният президент на Сирия е [[Башар ал-Асад]], син на [[Хафез ал-Асад]], който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.

В началото на 7 век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на 7 век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите взаимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани.

 

 

Към средата на 8 век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите досега умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те.

=== Въоръжени сили ===

{{основна|Въоръжени сили на Сирия}}

Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна&nbsp;– мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=2011-05-03 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 March 2011 |accessdate=23 April 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия.

 

 

== Административно деление ==

([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]).

 

{| class="wikitable"

|+

 

== Външни препратки ==

 

{{Азия}}

[[Категория:Сирия| ]]