Отваря главното меню

Промени

6 байта изтрити, преди 1 година
м
точка след г за година; козметични промени
| забележки =
}}
'''Сирия''' ({{lang-ar|سوريا}}‎) е държава в [[Близкия изток]], граничеща с [[Ливан]] на запад, [[Израел]] на югозапад, [[Йордания]] на юг, [[Ирак]] на изток и [[Турция]] на север. Тя получава своята независимост от [[Френски мандат в Сирия и Ливан|Френския мандат за Сирия]] през 1946 г., но историята ѝѝ започва още през [[4 хилядолетие пр. н. е.|четвъртото хилядолетие пр.н.е]]. Нейната столица, град [[Дамаск]], е била седалището на [[Умаяди|Умаядската империя]] и провинциалната столица на [[Мамелюци|Мамелюкската империя]]. Исторически, Сирия често е включвала земите на [[Ливан]], историческа [[Палестина]] и части от [[Йордания]]. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам ({{lang-ar|بلاد الشا}}). След [[Шестдневна война|Шестдевната война]] през [[1967]] г., Израел окупира [[Голански възвишения|Голанските възвишения]] на югозапад от страната. Съществува и диспут с [[Турция]] за притежанието на провинция [[Хатай]].
 
Сирия има население от 22 000 000 души. Повечето от тях са [[сунити]], също и 16% други мюсюлмански групи като [[алауити]], [[шиити]] и [[друзи]], както и 10% процента [[християни]]. От 1963 г. страната се управлява от партията [[Баас]]. Сегашният президент на Сирия е [[Башар ал-Асад]], син на [[Хафез ал-Асад]], който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.
В началото на 7 век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на 7 век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али ибн Аби Талиб|Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и дори жена му е християнка. Умаядите взаимстват административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур (град)|Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани.
 
[[FileФайл:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]]
 
Към средата на 8 век умаядите отслабват под натиска на [[абасиди]]те, произхождащи от [[Хорасан]] в [[Персия]]. През 750 година абасидите свалят управлявалите досега умаяди и местят столицата в [[Багдад]]. Абасидското управление на Сирия обаче не е силно, централната власт често е оспорвана и отричана от местни князе. Най-известният от тях, [[Сейф ад-Даула]] („Мечът на Династията“), принадлежи към династията на [[хамданиди]]те и през 945 основава [[Халебско емирство]]. То става известно както с постиженията си в науката и изкуствата, така и с постоянните си нападения срещу Византия. През 1094 последните останки от държавата на хамданидите са покорени от [[селджуки]]те.
=== Въоръжени сили ===
{{основна|Въоръжени сили на Сирия}}
[[FileФайл:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|thumbмини|Сирийски войник по време на учение]]
Президентът на Сирия е главнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна&nbsp;– мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=2011-05-03 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 March 2011 |accessdate=23 April 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато напускат страната след цели три десетилетия.
 
Разпадането на [[Съветския съюз]]&nbsp;– дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на 20 век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието и&#768;ѝ във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията.
 
== Административно деление ==
([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]).
 
[[КартинкаФайл:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]]
{| class="wikitable"
|+
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://middleeast.zoom-maps.com/ Карта на Средния Изток]
 
{{Азия}}
 
[[Категория:Сирия| ]]