Марк Аврелий: Разлика между версии

| наставка =

| описание = ''[[Списък на римските императори|16-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| описание на изображението = Скулптурен портрет на Марк Аврелий в [[Глиптотека (Мюнхен)|Глиптотеката]], [[Мюнхен]]

| управление = 8 март 161 – 169 <br />(с [[Луций Вер]]) <br />169 – 177 (сам)<br />177–март 180 (с [[Комод]])

 

След смъртта на Антонин Пий в [[161]] г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от [[Сенат]]а да бъдат предоставени равни с неговите права на [[Луций Вер|Луций Комод]] (той е известен още като император [[Луций Вер]]). Това е първият случай на съвместен [[принципат]] в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий – [[Ания Луцила]] е сгодена за Луций Комод.

 

== Войни и управление ==

 

С връщането на победните войски, в империята е донесена и смъртоносна болест, епидемията от която предизвиква ужасни опустошения сред населението. През 167 г. епидемията достига Рим, където отнема по 2 хиляди човешки живота на ден, или общо около една-четвърт от жителите на града. Следват и други бедствия: слаба реколта и масов глад, наводнения, земетресения. Настъпва период на икономически затруднения и финансова криза, поради което съдържанието на сребро в монетите е намалено.

 

В това време варварските народи започват мащабни нападения по северните граници на империята. Римските земи по [[Дунав]] и [[Рейн]] са най-засегнати от инвазията на хати, [[маркомани]], [[лангобарди]], [[язиги]] и други. През [[167]] г. племената [[квади]] и маркомани навлизат в алпийските провинции и успяват да нахлуят даже в северна [[Италия]], но накрая са изгонени след тежки боеве ([[168]] г.). Критичното положение и недостига на военна сила принуждават римляните да набират попълнения сред [[гладиатор]]и и бивши роби. Пострадват също така провинциите Тракия, Македония и Ахея, нападнати през 170 – 1 г. от племето [[костобоки]].

 

Избухналото [[Бунт на буколите|голямо въстание на овчарите („буколи“)]] в Северен [[Египет]] е потушено през [[175]] г. от [[Авидий Касий]] – талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обявява за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът е бързо потушен, а Касий е убит от поддържащите го легиони, но тези събития принуждават императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено. На север от река Дунав са създадени области, в които римляните позволяват да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това са първите стъпки за масово заселване на чужденци в покрайнините на империята.

 

След потушаване на бунта на Касий, императорът заедно с Фаустина, Комод и висши офицери продължава своята обиколка на изток, преминавайки през Египет, Сирия, Мала Азия Гърция и Тракия (в края на лятото на [[175]] г. преминава през днешните български земи по маршрута р. Дунав – Нове (дн. [[Свищов]]) – Емпориум Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]]) – Троянски проход – [[Филипопол]] (дн. Пловдив) – Хадрианопол (дн. [[Одрин]])) и през [[176]] г. отпразнува в Рим [[триумф]] след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната [[Колона на Марк Аврелий]] (през [[1589]] г. на нея е поставена статуята на [[апостол Павел]]). Около това време са подновени гоненията на [[християни]]те в империята.

 

== Философски съчинения ==

 

== Деца и наследници ==

Марк Аврелий се жени за първата си братовчедка [[Фаустина Млада]] през 145 г. През 30-годишния им брак се раждат тринадесет деца. Само един син и четири дъщери надживяват баща си:

 

 

== Външни препратки ==

{{Commonscat-inline|Marcus Aurelius}}

{{wikiquote-inline|Марк Аврелий}}