Тереза от Лизио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Категория:Християнски светци от 19 век --> Категория:Християнски светци от XIX век |
м точка след г за година; козметични промени |
||
Ред 27:
'''Света Тереза от Лизио''' е монахиня от ордена Кармила на Лизио с монашеско име Тереза на Младенеца Исус и на Светия Образ, наричана още Малкото цвете на Исус или просто Малкото цвете, или само Малката Тереза, написала затрогваща книга за краткия си земен път и за душевните терзания, които е превъзмогнала през него.
== Биография ==
Марѝ Франсоàз Терèза Мартèн (Marie-Françoise-Thérèse Martin) се ражда на [[2 януари]] [[1873]] г. в Алансон, [[Франция]] в семейството на Луѝ и Зелѝ Мартен.
Ред 40:
Бащата е грижовен и любвеобилен и доста успешно заема мястото на липсващата майка в живота на своите деца. „Не мога с думи да опиша колко много обичах татко. Възхищавах се на всичко у него.“ – ще си спомня впоследствие Тереза в своята автобиография. Отношенията, които Луи успява да изгради със своята дъщеря, имат важна роля за нейното духовно развитие. Тя се превръща в много уверена личност, с високо самоуважение и забележително упование в Бог.
От психологическа гледна точка може да се очаква, че силната любов на земния
По-големите сестри в семейството поемат грижата за по-малките след кончината на майката. Братът на майка им и неговата съпруга също се притичват на помощ винаги, когато могат. Впоследствие една от дъщерите им чувства монашеското призвание и се присъединява към сестрите Мартен в монашеския орден.
[[
През [[1881]] г., когато Тереза е едва на осем години, Полин, която основно се е грижила за нея, постъпва в манастира на кармелитките и момичето отново е лишено от грижите и вниманието на още един близък човек. Тя преживява нервен срив, пада на легло и остава за дълго време там без шансове да бъде изцелена, докато един ден не се случило „чудо“ – през полуотворените си очи видяла малката статуя на [[света Богородица]] до прозореца и ѝ се сторило, че тя се усмихва. Това било достатъчно, за да ѝ вдъхне необходимите сили и тя много скоро станала на крака. Чудодейното изцеление скоро станало достояние на всички в града и хората известно време досаждали на семейство Мартен в желанието си да чуят какво точно е станало то самия първоизточник.
Ред 50:
На училище е старателна и трудолюбива ученичка, но нейната свръхчувствителност и тревожност ѝ създава проблеми в отношенията със съученичките ѝ – тя не умее да завърже приятелство, стои отстрани по време на междучасията и само гледа как останалите се забавляват, но никога не взема участие в игрите им.
Още в ранните ученически години се проявява силната набожност на Тереза. Най-голямата
Първото си причастие Тереза Мартен приема на 11 години. Не след дълго, когато отново приема причастие, тя за пръв път изпитва духовната сухота – както тя го нарича, – която често я очаква в бъдеще. По този повод тя пише в своята автобиография: „[Обхвана ме] страстно желание да страдам… До този момент бях страдала без да обичам страданието. Но от този миг започнах да изпитвам дълбока и истинска любов към него“. Тя приема този момент за най-голямата благодат в живота си.
Ред 70:
Младата монахиня стига до заключението, че нейното призвание е просто любовта. Искала да бъде всичко за Бог, от апостола до мъченика, но ясно разбирала, че това е невъзможно. „Моето призвание е любовта“, решила тя. „Разбрах, че любовта е всичко, че тя обхваща всички времена и всички места, защото е вечна!“ Вярна на тази мисъл, тя предлага себе си за „жертва“ на тази любов. „През 1895 година получих благодатта да разбера повече от всякога колко Исус желае да бъде обичан,.“ спомня си тя. Великата тайна обаче в живота на Тереза е пълното мълчание и емоционална студенина, с което Бог я обгръща, след като тя влиза в манастира. „Пълна духовна сухота, сякаш бях забравена от Бога – това бе моят дял“ споделя тя за духовните упражнения преди монашеските обети. Но тя смело посреща този обрат в надеждите ѝ. „Исус не иска да Му служим заради неговите дарове. … Нашата награда трябва да бъде самия Той.“ Тя много добре разбира, че не влиза в манастира, за да усеща Бог и да се чувства добре, а влиза там единствено, за да Го обича и да печели нови души за Него чрез своите жертви. „Не желая сетивни чувства и любов, която се усеща“, написва тя, „а само любовта, която изпитва Исус. О! да Го обичам и да карам другите да го обичат!“
Малкият път, за който говори Тереза, пътят на постоянни ежедневни жертви означава за нея винаги да бъде на разположение на другите монахини, да им помага и услужва, което на нея самата
Но едва ли нещо друго я сближава повече с душите от двадесети век както последната година и половина от нейния живот. Сякаш предчувствайки съмненията, които ще поразят следващите поколения, Тереза изживява почти пълна загуба на вярата. До самия си край тя се бори с липсата на вяра.
По време на великите пости [[1896]] г. тя проявява първите симптоми на туберкулоза. Тереза започва да изживява периоди на продължителна физическа агония, съпроводена с тежки страдания, а същевременно и време на тежки съмнения и вътрешни борби. „Никога не бих повярвала, че е възможно такова страдание! Никога! Никога!“ Последните няколко месеца са истински кошмар, изпълнен с болка, която не може да бъде притъпена и от успокоителните. Вярна на своя характер обаче майка Мари смята, че кармелитките трябва да могат да понасят суровите страдания. Тереза е способна на това, но не го постига лесно. Намира изпитанието за своята вяра за неразбираемо и не намира утеха в споделянето на своите мисли. Дори в последните
== Книгата ==
Първоначално книгата на Тереза не била предназначена за публикуване. През декември [[1894]] г. по-голямата ѝ сестра, Полин, моли най-малката да опише спомените от детството си, за да се съхрани паметта за семейството. Но писането не ѝ се удава лесно. Ежедневните задължения и молби на другите монахини често я отвличали от заниманието. Все по-засилващата се вътрешна борба скоро съвсем я отказва от писането. По-късно, през юни 1897 по настояване на Полин майка Мари също нарежда на Тереза да продължи своята история и тя успява да я завърши малко преди самия си край.
Една година по-късно през [[1888]] ограничената публикация от 2000 екземпляра на тетрадките с нейните размисли, озаглавена „Историята на една душа“, се се превръща в световен бестселър, а думите на Тереза се оказват пророчески. Книгата покорява света. Преведена е на 35 езика.
== Отзвук и канонизация ==
В следващите няколко години след излизането от печат на първото издание на книгата Рим е залят от съобщения за чудеса, извършени чрез нейното застъпничество. Гробът на „малката Тереза“ в Лизио става място за поклонение – хората се молят на „малката светица“ още преди Църквата да я канонизира. Гласовете, които настояват за нейната [[канонизация]] стават все повече и на [[10 юни]] [[1914]] г. папа [[Пий X]] подписва декрет, с който е поставено началото на процеса на канонизацията
[[
През [[1997]] г. това момиче от Нормандия, без солидно образование и натрупан житейски опит, беше обявено от папа [[Йоан Павел II]] за 33-ия [[Учител на църквата]], редом с такива светила на теологията като свети [[Августин Блажени]] и папа [[Григорий Велики]].
Ред 90:
И понастоящем нейният живот и размишления са обект на множество студии и коментарни разработки. Манастирът Кармила на Лизио се е превърнал във втория по посещаемост от пилигрими и търсещи изцеление хора след [[Лурд]].
== Духовно наследство ==
Една монахиня, живяла затворен живот и отишла си толкова млада, може да изглежда странеен избор за светица на модерните времена, но Тереза успява да извърши два големи подвига, непостижими за сегашната преситена култура – тя успява да победи себе си и успява да развие ясно съзнание за същността на любовта. И е готова да помогне на другите да постигнат същото.
Ред 101:
И наистина, Тереза може да изглежда пасивна за хората, които познават повърхностно нейния живот или които са срещнали някакъв сантиментален текст за нея. За това възприятие помага и нейното определение – „Малкото цвете“. Този образ може да е бил очарователен за Франция от деветнадесети век, но днес той извивка асоциация за деликатна беззащитност, която влиза в противоречие с нашата сурова култура. Дори сестрата на Тереза, Селина, е изпитвала съмнения дали това име е подходящо. Опасявала се е, че твърде много хора ще пропуснат да видят кръста, скрит зад Малкото цвете.
…Стилът на писане на Тереза просто следва начина на изразяване на средната класа във Франция в края на 19-ти век, сред която тя е израснала… Но въпреки това този неин стил на писане
== Източници ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат}}
Ред 110:
* [http://www.roncalli-books.org/?act=products&do=details&id=159 Света Тереза на Младенеца Исус, „Историята на една душа“], София, 1995 г.
* [http://www.book.store.bg/p81519/molitvi-i-razmishlenia-na-sv-tereza-ot-lizio.html Молитви и размишления на св. Тереза от Лизио], изд. „Комунитас“, 2012 г., ISBN 9789549992267
* [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/18534 в-к „Култура“ – Брой 23 (2641), 17 юни 2011]
| |||