Техеран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени
Ред 43:
== История ==
=== От древността до XIX век ===
[[Файл:Khalvat-e-Karim Khani.jpg|thumbмини|250px|„Ъгълът на [[Карим хан]]" (''Халват е Карим хан'') в [[Голестан|двореца Голестан]], 1759 г.]]
Според археологическите разкопки на мястото на съвременния Техеран съществува селище още през 6 хил. пр. н. е. Преселници идват към склоновете на Елбурс, спасявайки се от зноя на солните пустини на юг. В самото начало Техеран е село, намиращо се на няколко километра северозападно от Рей – един от най-древните ирански градове. Жителите на това село се занимават основно с производството на плодове и зеленчуци.
 
Тласък за възхода на Иран като политически център е унищожаването от монголците на град [[Рей]] през [[1228]] г. Жителите на разрушения град се устремяват към почти недокоснатия от [[Чингис хан]] Техеран. Известно е, че в писанията си, отнасящи се към [[1275]] г., Мохамад Закария Газвини описва Техеран като „важен търговски град“. По това време, градът е разделен на 12 района (''махале''), която се управляват от военни. През 13 век, градското застрояване е от глина или от издълбани в скалите жилища. Подобен тип населени места могат да се видят в северната част на съвременен [[Ирак]]. През [[1340]] г., Техеран е описан от Мустафа Хамдули като един от четирите района на Варамин и по това време най-големият град в местната монголска провинция на [[Илханат|ИлханидиИлханидите]]те. Възстановяването на Рей преминава под контрола на властта в Техеран.
 
През юли [[1404]] г., испанският пътешественик [[Руй Гонсалес де Клавихо]], по време на пътуването си до [[Самарканд]], става вероятно първия европеец, посетил Техеран. Той го описва като голям град, на север от когото е разположена резиденция на [[Тимуриди]]те, а Рей – като изоставено селище. Планът на Техеран от началото на 15 век е възстановен благодарение на определеното разположение на мемориалните храмове [[имамзаде]]: така например, имамзаде Сайед Исмаил (най-стария архитектурен паметник в Техеран) тогава се е намирал на южния край на града. Северозападният край на Техеран се е простирал до съвременния район на двореца Голестан. От началото на 15 век, Техеран започва активно да се разраства на север в търсене на прохладни места и питейни източници, и градски квартали се появяват на склоновете на хребета [[Точал]].
 
През [[1553]]—[[1554]] г., [[Шах (титла)|шах]] [[Тахмасп I]], вторият владетел от династията на [[Сефевиди]]те, построява в Техеран [[Техерански базар|базар]], както и градски стени със 114 (по броя на [[Сура (Коран)|сурите]] на [[Коран]]а) оръдейни кули. Сефевидите избират Техеран за един от главните си бастиони, тъй като, от една страна, в Рей се намира гробницата на основателя на династията Сайед Хамзи, а от друга – Техеран по това време се превръща в традиционно убежище за [[Шиити|шиитскишиитските]]те бежанци (Сефевидите са първата шиитска династия в управлението на Иран). Преди това, Тахмасп е принуден да премести столицата на държавата от [[Табриз]] в [[Газвин]] (на 150 км на запад от Техеран), във връзка със заплахата от превземането на Табриз от [[Османска империя|турците]]. Тахмасп разглежда Техеран като своя възможна резиденция в случай на непосредствена заплаха за Газвин. Европейски пътешественици споменават, че градските стени са непропорционално мощни за неголемия провинциален град. Дължината им е 8 км, като те обхващат територия от 4,5 км², докато в това време населението на Техеран не превишава 20 хиляди души.
 
Постоянна резиденция в Техеран, наречена ''Chahar baq'' („Четири градини“), построява [[Абас II]]. По заповед на [[Сюлейман I]], в града започва да се строи дворец (''Диванхане''), в който през [[1721]] г., в навечерието на нахлуването на [[афганци]]те в Иран, последния шах на Сефевидите предава властта на османския султан [[Ахмед III]].
Ред 57:
 
=== Столица на Иран ===
[[Файл:Teheran conference-1943.jpg|thumbмини|250px|[[Техеранска конференция]], [[1943]] г.]]
[[Фетх Али-шах]], племенник на Мохамед Каджара, има най-значим принос в строителството на Техеран. В периода на неговото управление, в Техеран са построени [[Мраморен дворец (Техеран)|Мраморния дворец]] и [[Шахския мечет]]. Към [[1830]] г. населението на Техеран достига 150 хиляди души. При Мохамед Каджар, Техеран се разпростира извън пределите на градските стени. На север от града са построени редица пищни дворци.
 
Най-мащабната реконструкция за цялата история на Техеран започва през [[1870]] г., при [[Насредин-шах Каджар|Насредин-шах]]. Той заповядва да се взривят всички стари фортификационни съоръжения, на чието място се появяват нови градски квартали. Унищожена е старата стена и е построена нова, във формата на неправилен осмоъгълник с дължина 19 км. През тези места, където са се намирали 12-те богато украсени градски врати, днес преминават главните магистрали, водещи в града. Освен това, при Насредин-шах е проведена реконструкция на голям брой здания и е построена централизирана система на водоснабдяване. Към края на управлението му ([[1897]] г.), населението на града превишава 250 хиляди души, като по-голямата част от тях живият извън градските стени.
 
[[Файл:1979 Iranian Revolution.jpg|thumbмини|250px|[[Ислямска революция в Иран|Ислямската революция]], [[1979]] г.]]
През [[1925]] г., Иран е оглавен от [[Реза Шах Пахлави]], и през 1930-те години градът преживява още едно обновяване. По заповед на Реза Пахлави „стените на Насредин“ са съборени, а на тяхно място да прокарани широки булеварди. Шахът кани голям брой чужди архитекти за строителството на нови здания за държавните и търговските учреждения. След реконструкцията, площта на Техеран нараства повече от десетократно в сравнение с града при Фатх Али-шах, достигайки 46 км².
 
Ред 78:
 
== География ==
[[ImageФайл:Damavand from dizin.jpg|thumbмини|leftляво|150px|Поглед към връх [[Дамаванд]] – най-високата точка в Иран.]]
 
Техеран е разположен в северната част на [[Иран]], на южния склон на Елбурс, разделящ града с района на южното Каспийско крайбрежие. Простира се на около 26 км в посока север-юг и на около 40 – 50 км в посока запад-изток. Площта на Техеран е около 1550 км<sup>2</sup>. Денивелацията е около 700 метра – 1100 м н.в. в южната част и 1800 м н.в. в северната.
Ред 85:
 
=== Климат ===
Техеран се отличава с прохладна пролет, горещо и сухо лято, топла есен и мека зима. В северните части на града климатът е прохладен и влажен, докато в южните е горещ и сух. Лятото е горещо и сухо, валежите са минимални. По-големи количества валежи падат от края на есента до началото на пролетта. Най-горещият месец е юли – средната температура е между 26&nbsp;°C и 36&nbsp;°C, а най-студен е месец януари – с температури между -1&nbsp;°C и 8&nbsp;°C.<ref>[http://www.irantour.org/Iran/Climate.html Климат на Техеран]</ref>
 
{{Климатична таблица
Ред 215:
 
== Население ==
Когато Техеран става столица населението и&#768;ѝ наброява около 100 000 души. През ХХ век населението расте с бързи темпове. През [[1956]] година правителството предприема редица мерки за ограничаване на строителството в града. През [[1976]] година годишният прираст на населението е 4%, а през 2000 година – 1,1%.
 
Населението през [[2006]] година наброява около 7 700 000 души, а заедно с метрополията е около 13 500 000 души.
Ред 282:
{|
| valign="top" |
[[КартинкаФайл:Tehran Population (1956-2016).png|мини|ляво|250п|Население на Техеран]]
| valign="top" |
С метрополията:
Ред 298:
 
== Икономика ==
[[Файл:Iran 012.jpg|thumbмини|275px|Техеранският базар – най-големия в света]]
Преди да стане столица на Иран, Техеран е представлявал голямо земеделско селище. След откриването на големи [[нефт]]ени запаси в Иран, започва и индустриализацията. Населението на града бързо нараства и се превръща в икономически център на Иран. [[Земеделие]]то е заменено от [[промишленост]]та.