Превала: Разлика между версии

[[Климат]]ът е умерено континентален, в по-високите части на района – планински. Той се намира под силното въздействие на заобикалящите района планини. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България. Зимата е студена (средната януарска температура е около -2 градуса по Целзий), а пролетта хладна и настъпва значително по късно отколкото в Дунавската ранвнина. Лятото не е твърде горещо, летните горещини почти не се чувстват, тъй като и в най -горещите дни максималните температури рядко надхвърля 30 градуса по Целзий. През есента, след средата на октомври, средната денонощна температура се задържа трайно под 10 градуса. Режимът на валежите е силно повлиян от Старопланинската верига. Средногодишната сума на валежите в района е една от най -високите за страната (за зоните до 2000 м. н.в.), средно 694 мм. Зимните валежи (около 130 – 150 мм.) са от сняг, значително по големи от валежите в Дунавската равнина, особено при нахлуването на студени въздушни течения. Първата снежна покривка се образува през втората половина на ноември, а последната през втората половина на март. Снежната покривка е сравнително устойчива. Тук има средно годишно около 80 дни със снежна покривка, като през януари дебелината и достига 40 – 50 сантиметра. Валежите през пролетта (около 175 – 190 мм.) и есента (около 150 – 175 мм) са значително по малко от летните, които се колебаят в доста широки граници от 240 до 300 мм.

Село Превала е една от най -добрите изходни точки за туризъм в района на Чипровската планина. През лятото поляните в Язова планина са изпъстрени с диви ягоди, малини, къпини, а по високите части на планината – вр. Забръц, седловината Прокоп и подножието на Мартинова чука с цели полета от боровинки. При влажно време е пълно с десетки видове гъби (печурка, челядинка, сърнела, масловка, пачи крак и мн. други). По долината на река Огоста и по високо в планината могат да се открият десетки поляни подходящи за бивакуване на открито. На много места има хубави извори (напр. в местностите Кръстин кърш – на северния склон на вр. Забръц, Мръзеново бучие – на северния склон на вр. Остра чука, Цукина шобарка – 300 м. северно под Черни връх и др.). От вр. Забръц, вр. Остра Чука и Черни връх се разкриват невероятни гледки на запад към Белоградчишките скали и приличащите на застинали морски вълни карстови хълмове „Гламите“; на северозапад към долината на р. Лом; на север към Широка планина, скалната група Стовци, чак до р. Дунав; на изток към язовир Монтана и извисяващата се над него мощна снага на Врачанския балкан; на югоизток към Берковския балкан с връх Ком, китната чипровска котловина и скалните венци на вр. Копрен и Трите чуки, на юг към вр. Миджур, и вр. Мартинова чука, на югозапад към старопланинските върхове Обов и Свети Никола и резервата Чупрене.

Изключително красиви са и маршрутите в Широка планина: с. Превала – вр. Типчен и скалния венец Запад (1 ч. и 20 мин); с Превала – обзорния връх Посерко (3 ч.); с. Превала – скалната група Стовци (3 ч. 30 мин.) Възможен е по дълъг туристически преход от с. Гюргич или с.Белотинци през Широка планина (покрай скалната група Стовци) и местността Катински предел (билото на Широка планина) до с. Превала (5 ч.), с последваща връзка с някой от маршрутите в Язова и Чипровска планина. Изключително красива е пътеката, която от Катински предел се изкачва на запад и през превала Ошли гръб се спуска в долината Петавица, оградена от север и от юг от десетки скални венци и зъбери, носещи звучни имена като Викалото, Соколат, Посерко, Хамбарите.... Това е най -източната скална група от Белоградчишките скали. Пейзажът е изумително див и много наподобява величествените скалисти пейзажи от класическите уестърни. Не случайно през 1970 години тук е заснет филма „Оцеола“ с участието на Гойко Митич. Целият южен склон на долината е препречен от скалния венец Запад, дълъг около 5 километра. Той може да бъде преодолян, без алпинистка екипировка, единствено при местността Прелаз чрез изкачване по стръмна, тясна и опасна пътека. Достигайки горната част на скалния венец пътеката се спуска надолу към местността Ситнинска падина където минава асфалтовия път между селата Долни Лом и Превала. Тръгвайки по него на изток след около половин час се излиза на седловината Прекръсте, която е водораздел между долините на реките Лом и Огоста и свързва Черни връх и вр. Типчен. От тук може да се продължи на изток към с. Превала (1,5 км.) или пък да се поеме по черен път изкачващ се през поляните в южна посока. След около километър пътят достига тясно било, където се отклонява пътека изкачваща източния склон на Черни връх. Ако се подмине това разклонение, следва 20 минутно спускане към долината на река Огоста, което приключва в района на местността Марков мост (на около 1.5 километра над с. Превала). Оттук по някой от вече описаните маршрути в Язова планина може да се продължи към вр. Забръц и вр. Мартинова чука.