Рапалски договор (1922): Разлика между версии

'''Рапалският договор''' е договор между [[Ваймарска република|Ваймарската Република]] (Германия) и [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република]] (РСФСР), подписан на [[16 април]] [[1922]] в италианския град [[Рапало]]. Договорът представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции, предвидени от [[Брест-Литовски договор|Брест-Литовския договор]], с който Революционна Русия излиза от [[Първа световна война|Първата световна война]]. Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си отношения и за „сътрудничество в дух на взаимно доброжелателство и посрещане на икономическите нужди на двете страни“.

Договорът е подписан по време на [[Конференция в Генуа|Конференцията в Генуа]] от [[Георги Чичерин]], външен министър на РСФСР, и неговият германски колега [[Валтер Ратенау]].

На [[5 ноември]] в Берлин към договора е подписано допълнително разширено споразумение, с което се урегулират отношенията на Германия с контролираните от Русия [[Съюзни републики на СССР|съветски републики]] - – [[Украинска Съветска Социалистическа Република|Украинска ССР]], [[Белоруска Съветска Социалистическа Република|Белоруска ССР]], [[Грузинска Съветска Социалистическа Република|Грузинска ССР]], [[Азербайджанска Съветска Социалистическа Република|Азербайджанска ССР]], [[Арменска Съветска Социалистическа Република|Арменска ССР]] и [[Далекоизточна република|Далекоизточната република]].

[[Полша]], [[Прибалтика|Прибалтийски]]те страни и [[Финландия]] са засегнати от засилващото се международно положение на Съветския съюз. В отговор на това те се опитват да установят тясно сътрудничество в сферата на отбраната. Въпреки опитите на чуждите политици да попречат на това сътрудничество, главната заплаха идва от противопоставянето на идеята в парламентите на тези страни.

Макар че договореностите са потвърдени отново на хартия с [[Берлински договор (1926)|Берлинския договор от 1926 г.]], две от [[Велики сили|Великите сили]] към средата на десетилетието установяват ''приятелски отношения'' с [[Германия]] — – [[Великобритания]] и [[Франция]].

След [[Първа световна война|Първата световна война]] и [[Германия]], и [[Съветския съюз]] са много уязвими. Германия е загубила войната и остава изолирана. По силата на Версайския договор тя е загубила територии, както и част от немските въоръжени сили. Съветският съюз напуска войната преди края ѝ, през 1917 год г. Това решение е продиктувано от Болшевишката революция и преотстъпването на територии на Германия по силата на Брест-Литовския мирен договор; след поражението над Германия, тези територии са преобразувани в нови, независими държави, включително и Полша. Подобно на германците, руснаците остават дипломатически изолирани, и след прехода към комунистическо управление губят западните си съюзници.

Първоначално, Германия се надява на изпълнение на мирните промени от Версайския договор, а именно възстановяване на части от Западна Полша. През 1919 год г. Германия претърпява разочарование относно целите си за териториално възстановяване и през 1920 год г. въвежда икономическа блокада на Полша. Този ход също се оказва неуспешен, и нанася огромни загуби върху германските предприемачи. Тези загуби карат Германия да търси други алтернативи, които достигат своята най-крайна форма в предложението на Hans von Seeckt, немски военен, командир на Райхсвера, който предлага обединение между Германия и Съветския съюз, за съвместно нахлуване в Полша, предвождани от френска войска. Неговите предложения нямат особено влияние върху управляващите, но идеята за тясно сътрудничество между Германия и Съветския съюз се харесва на германските предприемачи, които виждат възможности за добър пазар в Русия.

Подобно на Германия, Русия се надява на териториални завоевания в Полша, но тези намерения остават без ефективни средства. В началото на 1919 год г. избухва война между Полша и Съветския съюз. След първоначалните победи на Съветския съюз, Полша успява да контраатакува и през Март 1921 год г. е постигнат мир, като съветските желания за гранична ревизия, до голяма степен остават нереализирани. Заради войната, Съветския съюз остава изолиран от Великобритания и Франция. Поради изолацията и общите интереси относно Полша, Германия и Съветския съюз са в сходно положение, което предизвиква сближаване по между им. На 10-та конференция през 1921 год г., се търсят възможности за търговия със западните страни, които биха могли да подсигурят необходими индустриални материали.

'''Член 1.'''

Двете правителства са съгласни, разногласията между Германия и Съветска Русия, възникнали между тези държави по време на състоянието на война, да се регулират по следния начин:

'''Б)''' Германия и Русия взаимно се отказват от обезщетение за разходите им за военнопленници. По същия начин германското правителство се отказва от обезщетение за разходите, направени за интернираните в Германия части на Червената армия. От своя страна руското правителство се отказва от обезщетение за сумите, получени от Германия от продажбата на военното имущество, внесено в Германия от тези интернирани части.

Германия се отказва от претенции, които биха произлизали от използуването до настоящия момент на законите на РСФСР по отношение на правата на германските граждани и частните им права, също както и по отношение на правата на Германия и германските земи към Русия, а също и от претенциите, които произтичат изобщо от мероприятията на РСФСР или от органите ѝ по отношение на германските граждани или към частните им права при условие, че правителството на РСФСР няма да удовлетворява аналогични претенции и на други държави.

Двете правителства по – нататък са съгласни, че за общото правно положение на гражданите на едната страна на територията на другата и за общото уреждане на взаимните търговски и стопански отношения трябва да действува принципът на най – -благоприятното отношение..

== Текст на допълнителното споразумение, 5 ноември 1922 год г. ==

Договорът, подписан в Рапало, на 16 април 1922 г. между германския Райх и Руската съветска социалистическа република, се прилага съответно и в отношенията между германския Райх, от една страна, и Социалистическа съветска република на Украйна, Социалистическа съветска република Грузия, Социалистическа съветска република Азербайджан, Социалистическа съветска република Армения, и държавите от Далечния изток, наричани по-нататък членки-съюзници на РСФСР от друга страна. Що се отнася до член 2 от Договора от Рапало, това трябва да е валидно за прилагане до 16-ти април, 1922 г., на законите и мерките, посочени в него.

Всички граждани на една от договарящите се страни, които пребивават на територията на другата страна, се ползват с допълна правна защита, в съответствие с международното право и общите закони на страната на пребиваване. Гражданите на германския Райх, които влизат на територията на държавите, съюзници на РСФСР в съответствие с регламентите, или при тези, които в момента пребивават в нея, се предоставят неприкосновеност по отношение на цялото имущество взето с тях и на всички имоти придобити на територията на държавите, в съюз с РСФСР при условие, че придобиването и наемането на този имот е в съответствие със законите на държавата на пребиваване или със специфични споразумения, сключени с компетентните органи на тази държава. Износът на имущество, придобито в държавата съюзник на РСФСР, освен ако не е предвидено друго в специални споразумения, да се подчинява на законите и подзаконовите актове на държавата, свързани с нея на РСФСР.

Правителствата на държавите, свързани с РСФСР, имат право да се установят, на места в Германия, където имат дипломатически представители или национални търговски офиси, които имат същия правен статут като руската търговска делегация в Германия. В този случай те трябва да се припознаят с всички правни действия, извършени или от директора на техния търговски офис или от длъжностни лица, които имат пълни правомощия.

'''2)''' Споразуменията, посочени в (1) могат да съдържат клаузи за арбитраж. Резервът може да се направи в такива споразумения, за да ги постави под юрисдикцията на една от договарящите държави.

'''Член 8:'''

Настоящият договор може да бъде денонсиран, ако в срок от 3 месеца е изпратено предизвестие, по отношение на членове от 3 до 6, както и съответното приложение на член 4 от Рапалския договор.

Денонсирането може да бъде обявено от страна на Германия и на още една от държавите, в съюз с РСФСР и да влезе в сила само за отношенията си с тази държава и обратно. Ако договорът се денонсира по този начин, не се заменя от търговски договор, следователно правителствата трябва да имат право, след изтичане на срока на предизвестието, да назначат комисия от петима членове, с цел ликвидиране на стопански операции, които вече са започнали. Членовете на комисията се разглеждат като представители на недипломатически характер, като по този начин се ликвидират всички сделки, най-късно в срок от 6 месеца след изтичането на срока за настоящия договор.

* Dyck, Harvey Leonard. Weimar Germany & Soviet Russia 1926- – 1933 (1966)

* Fink, Carol. The Genoa Conference: European Diplomacy, 1921–19221921 – 1922 U of North Carlina press, 1984

* Himmer, Robert. "Rathenau„Rathenau, Russia, and Rapallo."“ Central European History (1976) 9#2 pp 146- – 183.

* Kochan, Lionel. "The„The Russian Road to Rapallo"Rapallo“. Soviet Studies, Vol. 2, No. 2 (October 1950), pp. 109–122109 – 122.

* Lee, Marshall and Wolfgang Michalka. German Foreign Policy 1917- – 1933: Continuity or Break?. (Berg, St.Martin's Press 1987)

* Salzmann, Stephanie. Great Britain, Germany, and the Soviet Union: Rapallo and After, 1922- – 1934 Vol. 29. Boydell & Brewer, 2003.

* Akten zur deutschen auswärtigen Politik 1918- – 1945. Serie A, 1918- – 1925.

* Документы внешней политики СССР Том 5. 1 января 1922 г. — – 19 декабря 1922 г. — – М.: Госполитиздат, 1961.

* Маунт Холойк колидж - – [http://www.mtholyoke.edu/acad/intrel/interwar/rapallo.htm Превод на английски на текста на договора]

* [http://avalon.law.yale.edu/20th_century/rapallo_001.asp German-Russian Agreement; April 16, 1922 (Treaty of Rapallo)]