Рудолф Ойкен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-най +най-) |
||
Ред 26:
Роден е през [[1846]] г. в [[Аурих]], [[Германия]]. Майка му е дъщеря на [[свещеник]] и е получила добро образование. През ранните години на Рудолф Ойкен умират неговият баща и единственият му, по-малък брат. След смъртта на баща му в семейството на Рудолф настъпват финансови затруднения. Въпреки това младият Рудолф Ойкен получава добро образование. Той започва да се интересува от [[философия]] и [[религия]] по време на своето гимназиално обучение. След това отива да учи в университета в [[Гьотинген]], където изучава [[история]] и философия. Важен период от живота на Рудолф Ойкен е времето, когато следва в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]]. Там той е вдъхновен от срещата си с философа [[Адолф Тренделенбург]]. Тренделенбург е почитател на философските идеи на [[Аристотел]] и неговият начин на мислене по-късно оказва въздействие върху произведенията на Рудолф Ойкен. След като завършва, той защитава докторат по философия в университета в Гьотинген.
В годините след завършването на висшето си образование Рудолф Ойкен работи като гимназиален [[учител]], а през [[1871]] г. започва работа като професор по философия в университета в град [[Базел]], [[Швейцария]]. През времето, когато работи като преподавател в университета в Базел, Рудолф Ойкен пише едно от своите най
За разлика от произведенията на Рудолф Ойкен, които той пише през първите две десетилетия от [[писател]]ската си кариера, в по-късните му произведения след [[1890]] г. липсва историческия елемент, характерен за по-ранното му творчество. В произведенията му след 1890 г. основно място заемат религията и [[морал]]ните ценности. Писателят посвещава своето творчество на описанието на човешката душевност: човекът има душа и неговото битие в света е връзка между природата и духа. Човекът трябва да превъзмогне недуховното си естество посредством постоянни усилия и да живее в духовното. Рудолф Ойкен нарича това усилие етична борба.
|