Разлика между версии на „Свети Августин (колеж в Пловдив)“

м
Bot: Automated text replacement (-най +най-); козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-най +най-); козметични промени)
== История ==
[[Успенци (конгрегация)|Конгрегацията на Успенците]] е основана през 1850 г. от отец Емануел Д'Алзон главен викарий на диоцеза в град [[Ним]] – [[Франция]] и директор на колежа Успение Богородично. Първата им мисия в чужбина е в България. Дейността на успенците по българските земи датира от началото на 60-те години на ХIХ век. Монасите [[Викторин Галабер|Галабер]], Бартелеми и братята [[Александър Шилие|Александър]] и [[Жак Шилие]], които били образовани в реномирани европейски университети, идват в Пловдив през 1863 г. и със собствени средства и труд построяват до църквата „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Свети Лудвиг]]“ първото българско католическо (началното) училище „[[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|Свети Андрей]]“. Институциите на успенците в Пловдив и в други български градове са едни от най-здравите и сигурни основи, върху които се гради и крепи българското униатство.<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
[[файлФайл:College Francaise.jpg|260п|дясно|мини|Първата сграда на колежа]]
 
Колежът „Св.Августин" отваря врати на 3 януари 1884 г. Заслугата за това има успенският свещеник [[Александър Шилие]]. Училището започва само с десет ученици, но бързо се развива в пълно средно учебно заведение. Първоначално училището е настанено в бивш турски чифлик. Най-атрактивните страни на даваното в него образование, които карат родителите да го избират за своите деца, са отличната подготовка по [[Франция|френски]] и други чужди езици, западноевропейската култура и строгата дисциплина. От 1890 г. до 1908 г. под ръководството на [[Ели Бикмар]] колежът придобива авторитета на истинска френска гимназия. От учебната 1893 – 1894 към колежа е създаден и [[Пасион|пансион]]. През 1897 г., когато завършва първият гимназиален випуск, учебното заведение е признато официално от [[Министерство на народното просвещение на България|Министерството на народното просвещение]] (МНП).
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница със 150 легла.<ref>[http://www.plovdiv-eu.com/object.php?id=4514&lang=bg Болнична стая във Френския колеж „Св.Августин“ – Пловдив]</ref><ref>[http://www.plovdiv-eu.com/object.php?id=4515&lang=bg Преподавателите от Френския мъжки колеж „Св. Августин“ Борис Таверние (в средата) и Жан–Мишел Бедю (вдясно)– Пловдив в ролята на санитари.]</ref><ref>[http://www.plovdiv-eu.com/object.php?id=4517&lang=bg Френският лекар Ребриен оперира ранен войник в колежа „Св. Августин“ – Пловдив]</ref> След войната ръководството отново се заема с преподаване, като мисли и за разширение. Собствениците на съседните имоти обаче искат прекалено високи цени. Едва през април 1914 г. е положен основният камък на новата пететажна сграда извън града, близо до Сточна гара. Сградата е също по проект на архитект [[Мариано Пернигони]]. Избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] спира строежа и той е подновен отново през 1919 г.<ref>[http://www.desant.net/show-news/31280/ в.Десант „Старинните училища на Пловдив“]</ref>
[[файлФайл:Plovdiv, St. Augustine College 1929.png |260п|дясно|мини|Новата сграда на колежа]]
 
Новата сграда официално е открита през 1921 г. (в тази сграда днес се помещава [[Пловдивски университет|Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]]). През 1922 г. пред сградата на колежа е изграден малък паметник на патрон на колежа – [[Свети Августин|Св. Августин]]. Почти 30 години по-късно паметникът е демонтиран и на същото място за кратко е поставена статуя на [[Васил Коларов]].
През първите години на ХХ век, възпитаниците на колежа „Свети Августин“ допринасят за разпространението на спортните игри в град Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена – футбол. В периода 1906 – 1907 година в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив.
 
Водеща е ролята на колежа и в развитието на организирания спорт – атлетика, гимнастика, колоездене. Чрез колежа през периода [[1910]] – [[1911]] [[футбол]]ът за първи път става достояние на [[пловдив]]ската общественост и в града изникват дребни махленски клубчета с най -разнообразни европейски и български имена.
 
На 22 април 1912 г.се изиграва първият междуградски мач в България. На пловдивски терен отборът на френския колеж „Свети Августин“ посрещна сборен тим от най-добрите състезатели на София. Дотогава различните класове на колежа играели футболни срещи помежду си. [[ПФК Ботев (Пловдив)|Спортен клуб „Христо Ботев“]] е създаден през същата година от ученици на Първа мъжка гимназия и френския колеж.
 
== Преподаватели и възпитаници ==
Сред преподавателите и възпитаниците на колежа са знаменити българи, известни учени, юристи, медици и общественици.
 
Ръководителят на колежа [[Жерве Кенар]] и колегата му [[Херман Гислер]] извършват истински подвиг за България след края на [[Първата световна война]]. Габровският индустриалец [[Пенчо Семов]] им осигурява 300 хиляди златни лева за разноски при пътуванията из Европа в защита на българската кауза. Без тяхната намеса България е щяла да остане с граница до [[Стара планина]]. Цялата южна част на страната заедно с градове като [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Бургас]] и [[Горна Джумая]], са щели да станат гръцки. Заради техния принос в полза на България цар [[Борис III]] след години ги нарича ''„забравените защитници на България“''<ref>[http://www.168chasa.bg/Article/6334091 С 300 000 злaтни лева pодният Рокфелер откупува Южна Бългаpия в Ньой]</ref>. Духовниците съдействат за намаляване на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка, чрез организиране на мощна пробългарска кампания в навечерието и по време на подписването на [[Ньойския мирен договор]].
* [[Александър Шилие]] 1884-1885, 1889-1893
* [[Пиер Декан]] - 1885-1889
* [[Ели Бикмар]] - 1893-1908
* [[Жерве Кенар]] - 1908-1920
* [[Прива Белар]] - 1920-1925
* отец [[Йосафат Шишков|Роберт Матей Шишков]]
* отец [[Борис Таверние]] - история
* отец [[Жан Мишел]]
* отец [[Херман Гислер]]- под-директор, ръководител на духовия оркестър<ref name=":2">[http://tksi.org/SUB/papers/1-2/1-2-32.pdf СТЕФКА ВЕНКОВА, ИЗТОЧНОКАТОЛИЧЕСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА В ПЕРИОДА 20-40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК: КУЛТУРНОПРОСВЕТНИ ДРУЖЕСТВА, ПЕЧАТ, УЧИЛИЩА]</ref>
* отец [[Гастон Сергерар]] - автор на френски книги за България - „Българските царе на Средновековието“, „Симеон Велики“, „Присъствието на България във френската литература“, и др.
* отец [[Еманюел Креенбюл]] - история на музиката, пианист, диригент
* [[Йосиф Цалдр]] - музика<ref name=":2" />
* [[Недко Каблешков]] – уредник в музея на колежа
* {{YouTube|PS8E8y91Luw|Френският колеж Св. Августин в Пловдив}}
{{СОРТКАТ: Августин, Свети}}
 
[[Категория:Френски колеж в Пловдив| ]]
[[Категория:Отците Успенци]]