Христо Мишев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г) г.) за година; козметични промени |
м точка след г за година |
||
Ред 28:
'''Бул. „Княгиня Мария-Луиза”''' (старо име „Лиляна Димитрова”) се превръща в модерна артерия с 2 платна с по 3 ленти на движение и 7 пешеходни подлеза. Строителството започва през есента на 1980 г., а пусковият срок е 30 март 1983 г. Реконструкцията е с обща дължина от 4.3 км от кръстовището с бул. „Източен”(бивш „Димитър Благоев”) до „Скобелева майка”. След „Гладно поле” от южната страна е построено помощно улично платно до Белодробната болница, което е предназначено да обслужва предприятията, разположени в района. Строителството предвижда изграждане на пътен възел „Скобелева майка” и е на обща стойност 12.8 млн. лева (в. „Отечествен глас”, 6 август 1981 г.) <ref>[В. Отечествен глас, Пловдив,1979 – 1986.]</ref>
Вторият голям обект, изцяло проектиран и реализиран в периода 1979-86 г., е цялостната реконструкция на '''бул. „Цар Борис Трети Обединител''' (бивш „Георги Димитров”). Строителството е в отсечката от бул. „Христо Ботев” до Тунела-юг с две ленти за движение във всяка посока и разделителна ивица между тях, както и на изграждане на серия от подлези – на Пловдивския университет, на Тримонциум, под Пощата и на Понеделник пазара. Строителството започва на 30.10. 1982 г., а булевардът е пуснат в движение на 3 декември 1983 година. Най-невралгичното и сложно място по цялата отсечка е пресичането на бул. „Цар Борис III Обединител” с „Княгиня Мария-Луиза”. Взема се решение пресичането да стане на две нива с транспортен подлез, който да извежда автомобилният поток под „Гладстон” (бивша „С. Димитров”) на повърхността чак до Художествената галерия (Отечествен глас, 20. 11. 1982 г., 11.02.1983 г.) Трудностите обаче са много, макар че общинари, археолози и проектанти са ги предвиждали още преди старта на строителството - в хода на работата на дълбочина от 3,5 -4.5 метра се появяват археологически находки - общо над 1000 m² многоцветни подови мозайки с изображения на птици, растителност, геометрични фигури, антични улици, части на водопроводи, на жилищни сгради и то не на едно, а на 2, че даже и на 3 нива (в. „Отечествен глас” 9.12.1983 г.).2 „В истинска сага се превръща изграждането на двата пешеходни подлеза. Заради многобройните археологически находки те на няколко пъти са препроектирани и разширявани”<ref>[Пижев, А., Сукарев, В., Шивачев, Ст. История на община Пловдив (1878-1989). Пловдив, 2014.]</ref>.
Най-важните открития са около подлезите –„Тримонциум” и „Археологически”. От недрата на забвението възкръсва цветущата римска епоха I-III, уточнена е цялостната градоустройствена схема на античния град. Разкрит е форумът пред х-л „Тримонциум” и Централна поща.
| |||