Разлика между версии на „Синтезатор“

5 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Bot: Automated text replacement (-най +най-); козметични промени
([Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ])
м (Bot: Automated text replacement (-най +най-); козметични промени)
 
=== Субтрактивен синтез ===
Този вид синтез се основава на опростен акустичен модел, при който се прави допускането, че звученето на различни инструменти може да се симулира чрез прост звуков генератор ([[осцилатор]], създаващ наситени с [[висши хармонични]] вълнови форми), чийто сигнал се обработва с [[филтър]], моделиращ честотно зависимите загуби и [[резонанс]]ът в тялото на инструмента. Филтрите могат да подтискат ниските или високите честоти на входния сигнал или да променят амплитудата на определен диапазон от честотната лента. Комбинацията на различни модулации с физически нереалистичните филтри на аналговите синтезатори е отговорна за т.нар.„[[mediaМедия:Synth_filter_sweeps.ogg|класически синтезаторен звук]]“.
 
=== Адитивен синтез ===
През 60-те години започва разработването на синтезатори, които имат както сериозни възможности за звуков синтез, така и средства за изпълнение в реално време. Най-разпространената концепция по това време е модулния синтез, при който синтезаторът представлява набор от отделни модули за генериране и обработка на звук. Пътят на сигналът през модулите се определя чрез свързване с кабели на техните входове и изходи. Настройването на тези синтезатори за определен тембър е сложен и продължителен процес, но въпреки това по-прост от похватите, използвани при техните предшественици. Освен това те са значително по-компактни (но все пак доста големи според съвременните разбирания) и доста по-близо до представата за музикален инструмент, който може да намери място в популярната музика. [[Робърт Муг]] е човекът, сочен за създател на този вид революционни инструменти. В края на 60-те години модулните синтезатори са вече сензация в музикалните среди и наред с [[Moog Music]] се появяват и други компании, които реализират свои разработки – [[ARP]], [[EMS]], [[Buchla]] и др.
 
[[ImageФайл:Minimoog.JPG|thumbмини|250px|leftляво|Minimoog Model D]]
През [[1970]] г. Муг създава нов вид синтезатор без модулен дизайн и с вградена клавиатура. Аналоговите схеми остават същите, но свързването между модулите е вътрешно и възможните промени в пътя на сигнала през тях се осъществява чрез бутони и ключове. Въпреки че инструментът не е толкова гъвкав, колкото модулните синтезатори, той е доста по-лесен за употреба, значително по-малкък и преносим. Първият синтезатор от този тип, '''Minimoog''', става изключително популярен и продава над 12 000 броя. Minimoog също така повлиява дизайна на почти всички следващи видове синтезатори.
 
Ранните цифрови синтезатори използват прости цифрови вериги, реализиращи адитивен синтез и честотна модулация – техники, които са твърде сложни и скъпи за изпълнение с аналогова техника. Вълново-табличния синтез и физическото моделиране стават възможни по-късно с напредването на технологията и повишаването на изчислетлната мощ на цифровите процесори. Един от най-ранните цифрови синтезатори е '''Synclavier'''. Създаден през 70-те години, този синтезатор използва FM синтез и семплиране, работи със семплираща честота от 100 kHz и съхранява системна и изпълнителска информация на магнитно-оптични дискове. Цената на инструмента по това време е над $200 000, но въпреки това се продават стотици бройки. Сред някои от най-известните изпълнители, притежавали или ползвали Synclavier, са [[Майкъл Джексън]], [[Франк Запа]], [[Хърби Хенкок]], [[Дженезис]] и др.
 
Съвременните цифрови синтезатори работят на същите принципи като Synclavier – те създават поредица от дискретни числови стойности с определена честота (най -често 44 100 Hz). Конкретните изчисления на тези стойности са различни за различните синтезатори, дори когато методът на ситнез е един и същ. В най-общия случаи цифровите осцилатори са базирани на броячи. За всяка дискретна стойност от сигнала брячът се увеличава със стъпка, която зависи от честотата на целевия звук. Този брояч се използва са извличане на стойността със съответния индекс от таблицата, която съдържа генерираната вълнова форма. От там нататък са възможни различни видове изчисленя, в зависимост от технологията на генериране на звук – от просто умножение и деление до числови методи за интеграция и диференциране. Поради сложността и големия брой на изчисленията в ранните цифорви синтезатори се е налагало много старателно оптимизиране на алгоритмите, за да може да се работи в реално време.
 
Основно предимство на цифровите синтезатори в сравнение с аналоговите е възможността за [[полифония]]. При аналоговата техника се налага използването на копие на цялата синтезираща електрическа верига за всеки допълнителен глас полифония. На практика за всеки глас е необходим отделен синтезатор, въпреки че в повечето ранни полифонични аналогови синтезатори този факт е прикрит зад единен контролен интерфейс. Това превръща ранните полифонични аналогови (Yamaha CS-80, Moog Polymoog, Oberheim Four-Voice) синтезатори в много скъпи, сложни е тежки инструменти. С цифровата техника, от друга страна, става изключително лесно и ефективно реализирането на многогласни и дори мултитембрални инструменти.
* [http://www.phinnweb.org/history/ The history of Electronic Music]
* [http://www.obsolete.com/120_years/ 120 years of Electronic Music]
* [http://www.synthmuseum.com/ Synth Museum] — Vintage Synth Resource
* [http://www.vintagesynth.com Vintagesynth] — Vintage Synth Explorer
* [http://www.modularsynth.com/ Списък на съвременни производители на анлогови синтезатори]
* [http://www.bluedistortion.com/samples/ Звуци от стари синтезатори]
* [http://www.ruskeys.net/ Виртуален музей на съветски синтезатори]
* [http://soundprogramming.net/synthesizers_0 SoundProgramming.Net] — Synthesizer Manual Repository
* [http://web.archive.org/web/20000816035448/www.obsolete.com/120_years/ 120 years of Electronic Music] — Machines used from 1870–19901870–1990
* [http://www.acoustics.salford.ac.uk/acoustics_info/sound_synthesis/?content=index Principles of Sound Synthesis] at Salford University
* [http://www.noisecollective.net/ Noisecollective Synth Patch Archive NSPA]