Бата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-най +най-); козметични промени |
||
Ред 31:
До 1934 г. името на селото е Батаджик.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> При избухването на Балканската война в 1912 г. седем души от Батаджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.</ref>
Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936 г. Първият кмет на селото е Тодор Фъндъков, назначен през 1889 г. По-важни събития в историята на селото са:
* Свързването на село Бата с шосе до с. Медово – 9 km, 1938 г., под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев.
* Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев.
* Радиофициране на селото 1951 г.
* Създаване на първия телефонен пост в селото (1932 г.) с телефонист Александър Петков от град Преслав.
* През 1963 г. при кмета Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г., сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда
* През 1945 г. е електрифицирано селото.
* Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода „Лъджата“, а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.
Храм-паметникът „Света Троица“ в с. Бата е строен от габровския майстор Цаню Манев Караджунов (1887 – 1969 г.), родом от с. Късовци (Плачковци), през 1907 – 1909 г., съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява, когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков Вълчанвойводов (Моллата). Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник Иван Флоров – руснак.
Ред 71:
* Петко Вълканов Петков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от [[Корията (Вилает Лозенград)|Корията]], Лозенградско, жител на Батаджик, внук на Вълчан войвода, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 2 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година, носител на сребърен медал „За заслуга“<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.551.</ref>
* Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, родом от [[Визица]], жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.</ref>
* Тодор Георгиев Адамов, участник във втората световна воина, и най
* Димитър Николов, председател на общината и земеделската кооперация
* Стамат Иванов, председател на общената и кооперацията;
* Петко Радев, председател на кооперацията;
Ред 88:
== Външни препратки ==
{{Община Поморие}}
[[Категория:Села в област Бургас]]▼
{{Мъниче селища в България}}
▲[[Категория:Села в област Бургас]]
| |||