Юрий Зуев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Най +Най-); козметични промени
Ред 20:
Роден е в [[Тюмен]], в семейство на [[служител]]и. Изучава ориенталистика в [[Санктпетербургски държавен университет|Ленинградския държавен университет]], научава [[класически китайски]] език, среднокитайски и съвременен [[мандарин]].
 
През 1955 г. получава диплома за висше образование и е изпратен да работи в Института по история, археология и етнография на Академията на науките на [[Казахска ССР|Казахската ССР]]. Получава научна степен през 1967 г. В [[дисертация]]та си на тема „Древно-тюркските генеалогични легенди като източник на ранната история на [[тюркски народи|тюркските народи]]“ са направени редица нови открития в социалната и политическата история на [[Тюркски народи|тюркитюрките]]те, предлага обяснение на произхода на името на племето [[ашина]], проследява историческото минало на тюркските племена в китайските генеалогични легенди, предлага хипотеза за етническия [[триумвират]] ашина-ашиде-[[басмили]].
 
Зуев е съавтор на основни книги, посветени на съветската история като „Исторически атлас на народите на [[СССР]]“, „Исторически атлас на казахска ССР“ и 5 тома „История на Казахска ССР от древността до наши дни“. Основните му работи включват анализ на политическата история на Казахстан и [[Централна Азия]] (III век пр.н.е. до III век н.е.), историята на древни и средновековни периоди, етническия състав и движението на племената в Западния тюркски хаганат, ранна монголска история (X-XII век). Пише за генезиса, етническия състав и политическата история на [[тюргеши]]те.
Ред 26:
След разпадането на СССР публикува поредица от произведения на античната и средновековна история на номадските народи от Централна Азия и Казахстан. Някои от тях са „Сармато-[[алани]]те от Приаралието“ (1995), „Древнотюркска социална терминология в китайските текстове от VIII век“ (1998), „Създаване на тюргешкия хаганат: история и традиции“ (1996), „Форми на етно-социална организация на централно-азиатските [[номади]] в античността и средните векове: сравнително-топологичен анализ“ (1998), „Кипчакският урбе-хан в епоса и историята“ (2001), „[[Манихейство]] и [[Талас]] (интерпретация на древнотюркската [[епиграфика]])“ (2002) и др.
 
70-годишнината на учения през 2002 г. съвпада с публикуването на работата на живота му – монографията „Ранните тюрки: есета за историята и идеологията“, следвана от „Най -силното племе“ (2004), „Хаганат [[Сюейентуо]] и кимаците (централно-азиатска етногеография на [[Тюркски народи|тюркитюрките]]те в средата на 7-ми век)“ (2004).
 
Неговите публикации включват около 40 значими произведения.