Петър Дънов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Това име не е наложено извън последователите, така че не е нормативно |
м -спам |
||
Ред 43:
През [[1912]] г. в село [[Арбанаси]] работи върху [[Библия]]та и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Иисуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“.
На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“<ref>[http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=64 Беседа „Ето Човека“ (Неделни беседи, 16.03.1914, неделя, София)], сайт ''Порталът към съзнателен живот''</ref>, с която слага начало на сериите „Сила и живот“
На 8 февруари 1917 г. открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. През 1917 – 1918 г., по време на [[Първата световна война]], правителството на [[Васил Радославов]] го интернира във [[Варна]], тъй като разколебава духа на войниците на фронта. Живее в хотел „Лондон“ (днес „Мусала“) и води преписка със свои ученици. След края на войната бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 1930-те години достига около 40 000 души<ref>[http://e-vestnik.bg/2281 „Андрей Грива: Петър Дънов е най-превежданият автор, познат е дори в Конго и Тасмания“], интервю на Нели Томова, e-vestnik.bg, 27.09.2007</ref>.
| |||