Плевня (дем Просечен): Разлика между версии

=== В Османската империя ===

Църквата „Света Богородица“ в Плевня е построена при владичестването на [[Атанасий Каирис|Атанасий III]] (1842 - – 1852).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ergasia-press.gr/news/?new_id=10396 | заглавие = Αποκατάσταση του Ναού ή μετατροπή του σε μουσείο -  – | труд = Εργασία }}</ref>

През 1870 година в селото е открито новобългарско училище с първи учител [[Стоян Джансъзов]].<ref>"Документи„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893" – 1893“. София, 1969, стр. 434, 462.</ref> В Плевня от 1876 година работи и гръцко училище.<ref>[http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=petrousa Δημοτικό Διαμέρισμα Πετρούσας]</ref> През декември 1879 година вестник „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“ публикува дописка от селото, в която се казва, че село Плевня, което се състояло от 320 къщи български през 1868 година било заменило в училището и църквата гръцкия език с български. Тоя пример пробудил и съседните села [[Волак]], [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]] и други. Още преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Йоаникий Иконому|Йоаникий Драмски]] повежда война срещу това българско движение, а неговият наследник [[Герман Михаилидис|Герман III Драмски]] я продължава. Арестувани са учителят Христо Гергизов Чокалиев и българският доктор Димитър Шопов, който и по време на войната прекарва две години в затвора. Арестуван е и просеченският учител [[Георги Попиванов (общественик)|Георги Иванов]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354- – 355.</ref>

{{цитат|[Плевня] лежи на каменисто място... Къщята големи двускатни, както пиринските в Неврокопско. В долния кат припаси и добътък, в горния има две стаички и пруст. Отоплява се чрез кумин. Има няколко чешми с малко вода от един стар водопровод, който идва от далечно място. Селото ще е поставено на старо място. Остатки от една стара църква... които показват, че е била нещо повече от обикновена църквица. Мраморни стълбове, хубави основи... Облеклото: сини гащи, елек напред закопчан от памучна аладжа. Горно фермене. Фес. Поминък: селото Плевня доскоро е работило пшеница като главен поминък. Сега тютюнът всяка година се увеличава. По-гладни години [са изкарвали] 12- – 15 х[иляди] оки... Кираджилък. Има само мулета и магарета. Рядко конье. Хранят се много бедно като навсякъде. Главната храта е хлеб и фасул.<ref name="Извори 28"/> Борба с [[Боболец|бобилечане]] за гората. Селото стои височко по образованието си. От 1869 г. има българско училище. Отдавна са се отделили 40-5- къщи патриаршисти с 1 църква. Живят помежду си мирно и тихо двете партии: гърк[оманите имат] един поп, ек[зархистите] - – 3 попа и хубава църквица „Св. Богородица“. Училището е добро - – едно широко здание с две малки стаички.<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.</ref>}}

По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Плевня (''Plevnia'') има 1 920 българи екзархисти и 784 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и работят българско училище с 3 учители и 135 ученици и гръцко училище с 2 учители и 50 учевици.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 204 - – 205.</ref>

На 6 юли 1906 година успоредно с атентати в Драма и [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]] трима терористи на ВМОРО - – двама плевналии и Гино Атанасов от Шумен, извършват атентат над гръцкото кафене, седалище на гръцкия комитет в Плевня. Гино Атанасов убива 9 гърци, след което тримата се измъкват невредими от Плевня.<ref>{{cite book |title= Въ южните земи |last= Страшимировъ |first= Антонъ |authorlink= Антон Страшимиров |year=1918 |publisher=Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия |location=София |pages= 194- – 195}}</ref>

По време на [[Балканска война|Балканската война]] 19 души от Плевня се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870 - – 871.</ref>

=== В Гърция ===

По време на войната селото е освободено от български части, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Плевня (''Πλεύνα'') живеят 2121 души.<ref>{{cite web

| title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - – Μακεδονία

|archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=2012-07-31}}</ref>

В 1918 година селото има 600 къщи и 3000 души население, от които 80 гъркомански семейства, а според друг източник 1850 православни българи.<ref name="Иванов14">Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.</ref>. След войните част насилствено, а част по силата на спогодбите за обмяна на население, повечето жители на Плевня се изселват в България и са настанени в [[Неврокоп]] и района, [[Пловдив]], [[Кричим]], [[Пазарджик]] и на други места.<ref name="Иванов14"/> В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 17 бежански семейства с 65 жители.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Петруса.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - – 1971]</ref>

[[File:Plevnya activists for indipendent bulgarian church.jpg|мини|150п|Българските църковни дейци от Плевня: свещеник Партений, Андрей Букурещлиев и Андрей Гяуров<ref>Македония в образи - – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.134</ref>.]]

* {{флагче|България}} [[Алекси Чанов]], български общественик, борец против гърцизма в Драмско

* {{флагче|Гърция}} Ангел Балабанов (Άγγελος Βαλαβάνης, Ангелос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от втори ред, отговорник за шпионската мрежа за северната част на Драмско<ref name="manos.27">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903- – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 27.]</ref>

* {{флагче|България}} [[Ангел Букорещлиев]] (1870 - – 1950), български композитор

* {{флагче|България}} [[Андрей Букурещлиев (офицер)|Андрей Букурещлиев]] (1857 - – 1925), български офицер

* {{флагче|България}} [[Андрей Гяуров]] (1854 - – 1910), български просветен деец и историк

* {{флагче|България}} [[Анещи Узунов]] (1914 - – 1943), комунистически партизанин

* {{флагче|България}} Атанас Арменов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 14 воденска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.</ref>

* {{флагче|България}} [[Атанас Ченгелев]], роден на 27 август 1867, български просветен деец

* {{флагче|България}} [[Димитър Шагаданов]] (1897 - – 1944), български комунист

* {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Живко Ангелушев]] (1887 - – 1979), американски лекар

* {{флагче|България}} [[Живко Добрев]] (1873- – 1939), български дипломат

* {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, работник, ІV отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.</ref>

* {{флагче|Гърция}} Милтиади Калайджиев (Μιλτιάδης Καλαϊτζής, Милтидис Калайдзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред между 1903- – 1908 година, убива екзархийския български свещеник поп Иван Попиванов и кмета Бойчо Цанов<ref name="manos.27"/>

* {{флагче|България}} Мария Константинова (Костадинова) Добрева, по мъж Левова, завършила в 1888 година Солунската българска девическа гимназия,<ref name="Кандиларовъ 157">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=157}}</ref> българска учителка в Македония<ref>{{Цитат периодика| last = Коледаров | first = Петър | authorlink = | coauthors = | year =1963 | month = | title =Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско) | journal =Сборник за народни умотворения и народопис | volume =L | issue = | pages =88 | doi = | id = | url =http://www.strumski.com/books/z_dobrev_narodopisni_i_folklorni_materiali.pdf | format = | accessdate = }}</ref>

* {{флагче|България}} [[Сава Букурещлиев]] (? - – 1876), български революционер, Ботев четник

* {{флагче|България}} [[Яне Богатинов|Яне (Ангел) Богатинов]] (1885 - – ?), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена)

* {{флагче|България}} [[Йордже Дичев]] (1862 - – 1902), български революционер

* {{флагче|България}} [[Борис Ангелушев]] (1902 - – 1966), виден български художник, по произход от Плевня

* {{флагче|България}} [[Росен Плевнелиев]] (р. 1964), български политик потомък на преселници от Плевня, IV^-ти [[Президент на Република България|президент]] на България от 2012 година и [[министър на регионалното развитие и благоустройството]] (2009 - – 2011)<ref>[http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/637999626-Pojelahte_da_govori_Rosen_Plevneliev.html Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.]</ref>

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1437 "Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско)"], публикувано в "Сборник„Сборник за народни умотворения и народопис"народопис“, книга L, София, 1963 година

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1774 "Етимологически бележки"], публикувано в сп. "Българска„Българска сбирка"сбирка“, год. VI, Книжки 19- – 20, София, 1- – 15 декември 1899 година

* [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошки опис на говорот на селото Плевна (Серско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1978, 4, стр. 37- – 46.

* Видоески, Божидар. Плевна (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 817- – 822.

* Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5- – 89.

* Френгов, А. Речникови материали от с. Плевня, Драмско. — – Език и литература, 1957, № 4, 297—298297 – 298.