Клей Регацони: Разлика между версии

▲Състезава се от [[1970]] до [[1980]] г., печели 5 победи, първата от тях - още в дебютния си сезон с отбора на [[Ферари]]. В Скудерията остава до [[1972]] г. и се премества в [[БРМ]]. След един не много успешен сезон, в който печели едва 2 точки, той се завръща във Ферари за още 3 години: от [[1974]] до [[1976]] г. В края на сезон '76, Регацони изкарва по 1 сезон в слабите тимове на [[Инсайн]] и [[Шедоу]], където печели съответно 5 и 4 точки. Въпреки това показва качества и кариерата му отново тръгва нагоре - [[1979]] г. подписва с [[Уилямс]]. Клей става пилотът, донесъл първата от над 100 победи за славния тим. На подиума остава верен на арабските спонсори на отбора и вместо шампанско пие портокалов сок. Въпреки това след края на сезона той е заменен от [[Карлос Ройтеман]].

▲На 40 години и без други варианти, той приема предложението на [[Инсайн]] за [[1980]] г. Кариерата му приключва в едва четвъртото състезание за сезона, когато на дълга права спирачките му отказват и с над 280км в час той се блъска в отпаднала кола на [[Брабам]], а след това и в предпазната стена. Губи съзнание за 10 минути, а което е по-лошото - остава парализиран от кръста надолу за цял живот. Въпреки това Регацони не губи спортния си дух и показва волята си. Той продължава да се състезава със специално пригодени автомобили (газта и спирачката са на волана), участва в [[Рали Дакар]] (тогава Париж-Дакар) и 12-те часа на Себринг. През 1996 г. ФИА отказва да му издаде лиценз и така приключва спортната му кариера. Става коментатор за италианска телевизия. Освен това основава и фондация, помагаща на хора в неравностойно положение.