Богдан (област Пловдив): Разлика между версии

Старото ([[турски език|турско]]) име на Богдан е '''Дерели''', известно от разказа на [[Иван Вазов]] „На лов в Дерелий“. През турското владичество по-голямата част от селото, около реката, е било населено с [[турци|турско]] население, а българската [[махала]] е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на [[Средна Гора]]. Сега от българската махала е останала само старата [[църква]] и развалините на земеделското [[училище]]. До 1969 г. беше запазена кулата-жилище на Измирлиите от последната четвърт на XVIII век,по известна измежду богданци с названието си "Бинъта"(от турската дума "бинъ"-т.е. сграда).Тя беше много интересна и като архитектура, и като историческа забележителност,тъй като в нея са се крили при кърджалийските размирици, както беят (известен като Измирлият-т.е.произхождащ от гр.Измир в дн. Турция) на когото принадлежала,така и местното турско и българско население.В размирната 1876 г., пак в Измирлиевата кула (Бинъта), било събрано българското население на Дерелий от главореза и унищожителя на Клисура - Тосун бей,за да бъде изклано, но българите успели да изпратят съобщение по свой съселянин турчин до мютесарифа в Карлово,който с куриер изпратил писмо до Тосуна, в което писмо го заплашил със съд и присъда,ако падне и един косъм от главата на дерелийци. Заплахата на мютесарифа подействала,въпреки че Тосун лично убил един дерелиец,някой си дядо Нешо, с когото имал лична вражда, но другите не посмял да ги пипне, и ги пуснал да си идат по домовете по живо,по здраво.Турското население на селото се изселва окончателно и изцяло в пределите на Османската империя веднага след Съединението,като разпродава имотите си,които дерелийци изкупуват.