Димитър Матов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м точка; козметични промени
Ред 24:
'''Димитър Хр. Матов''' е виден [[Българи|български]] [[езиковед]], [[фолклорист]] и [[етнограф]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]].
 
== Биография ==
[[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|ляво|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Димитър Матов е четвъртият седнал от ляво на дясно]]
Матов е роден в 1864 година в будния български македонски град [[Велес]], тогава в Османската империя след което от 1878 г. продължава образованието си в [[Русия]], учи в Николаевската гимназия при [[Тодор Минков (Русе)|Тодор Минков]], в 1888 година завършва история, литература и фолклористика в [[Харковски университет|университета]] в [[Харков]]. Слуша лекции по история на [[Марин Дринов]] и по лингвистика на [[Александър Потебня]]. Връща се в Македония и от 1888 до 1890 година е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. След това заминава за Виена, където до 1892 година специализира славянска филология при [[Ватрослав Ягич]] и в Лайпциг при [[Август Лескин]]. В 1892 година се връща в България и става учител в София и извънреден преподавател във [[Софийски университет|Висшето училище]].
 
От 1892 до 1895 година заедно с [[Иван Шишманов]] Матов е редактор на [[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина|„Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“]]. В 1893 година Матов издава брошурата „Сръбско-българската етнографска препирня пред науката“, в която изобличава сръбските аспирации към Македония: „Цяла паплач писатели пускат из народа книжки, календарчета и учебници по география и история, дето се проповядва теорията на [[Милош Милоевич|Милоевич]] и [[Панта Сречкович|Среткович]]“.<ref>Сръбско-българската етнографска препирня пред науката. От Д. М. С., 1893, с. 5.</ref>
Ред 36:
Матов умира в 1896 година на 32 години.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 104.</ref><ref>Николов, Борис. Й. Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 100 - 101.</ref>
 
== Трудове ==
 
[[FileФайл:Dimitar Matov Theophylactus of Bulgaria.JPG|мини|250п|{{cite book |title= Животописъ на св. Климента, български архиепископъ. Отъ Теофилакта, охридски архиепископъ |last=Матовъ |first=Д |authorlink= |coauthors= |year= 1896 |publisher= Издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ |location= Пловдивъ |isbn= |pages= |url=http://macedonia.kroraina.com/knizhki/matov_1896.htm|accessdate=}}]]
;Филологични
* За историята на новобългарската граматика (1889)
Ред 62:
* Пътуването на [[Густав Вайганд|Вайганда]] в югозападните балкански области (1896)
 
== Литература ==
* Арнаудов, Михаил. Научното дело на Димитър Матов, в: Очерци по българския фолклор, том 1, София, 1969.
* Вакарелски, Христо. Етнография на България, София, 1972, стр. 62 - 64.