Екатерина Комнина: Разлика между версии

След като [[Василий II Българоубиец]] унищожава [[Първото българско царство]] през 1018 г., в знак на благодарност към царица Мария, която прекратила съпротивата срещу византийците, императорът интегрирал семейството на Екатерина в редовете на византийската аристокрация.

 

 

Екатерина се омъжва за [[Исак I Комнин|Исак Комнин]], от когото има две деца:

{{Цитат|VII, 79. И тъй, оттогава смут обзе двореца. Там беше императрицата, тази чудна жена, първа по благородство, която никому не отстъпваше в най-голямата добродетел [благочестието], а същи и императорската дъщеря...Прочее, двете жени, както и братът на императора и племенникът му бяха обкръжили леглото му. Те му казваха последни думи и проливаха прощални сълзи. Искаха да го изпратят пак в Големия дворец, за да може, като отиде там, да вземе необходимите мерки и родът му, който е споделил нещастието му, да не изгуби щастливия царски живот....

 

 

81. Това правеха те тогава. А императорът си спомняше, че ще премине към по-добро съществуване, и искаше да промени живота си. Императрицата пък, като не знаеше, че това желание беше дълбоко в сърцето му, обвиняваше за намерението му повече наш всички, отколкото него. И тъй, когато видя и мен, тя ми каза: „Дано да се радваме на съветите ти толкова, колкото искаш, философе! Колко хубаво ни отвръщаш, като гледаш императора да приеме монашеския живот!“

82. А аз веднага започнах да се кълна, че никога не съм мислил такова нещо, и попитах императора, който лежеше, откъде му беше дошло това намерение. Той каза: „Ами тя, придържайки се към женския си нрав (точно така каза той), ни пречи, когато замисляме най-доброто и обвинява повече другите, отколкото мен за решението ми.“ – „Да, каза тя. И ако би се отметнал, което искам и желая, хайде, аз приемам върху себе си всичките ти грехове. Аз ще се застъпя за теб пред съдника Бог за всички прегрешения, които си направил. Нека бъдеш оневинен за делата си, а мен би ми било приятно дори червеи да ме изядат, гъст мрак да ме покрие и огън да ме изгори. И сега няма ли да се смилиш над самотата ни? Каква душа имаш ти, за да си отидеш от двореца и да оставиш на мен най-непоносимото вдовство, а на дъщеря си най-тежкото сирачество? И за нас това няма да бъде всичко, а ще последва и по-лошо. Ръце, едва ли човеколюбиви, ще ни отведат на далечно заточение. А може би ще ни определят и по-тежка съдба, и някой човек, който не знае милост, ще гледа как се мъчат най-близките ти същества. Ти ще преживееш промяната в живота си или ще си отидеш вероятно щастлив, докато за нас ще остане живот, по-горчив от смъртта.“

 

 

За свой наследник Исак Комнин посочва [[Константин X Дука|Константин Дука]], при чието управение Екатерина продължила да се ползва с почестите, полагащи се на една августа, за което свидетелстват две по-късни писма – послания на Михаил Псел до Екатерина.

 

{{цитат|За много години на великата василиса и самодържавна владетелка на ромеите и на Константин, великия император на ромеите Дука|Послание от същия [т.е. Михаил Псел] като от самодържеца господаря Константин Дука<ref name=Zaimova48>Цит. по: {{harvnb|Тъпкова-Заимова|2009|loc=с. 48}}</ref>}}

 

{{цитат|Като облякъл монашески дрехи, Комнин се надявал известно време, че ще оздравее по някакъв начин, но като разбрал, че е окончателно загубен, отишъл в Студийския манастир, все още измъчван от болестта. Императрица Екатерина усилено го подтиквала към това решение.

 

 

Едно от последните сведения за императрица Екатерина се съдържа в една хронологична бележка от 1063 г., написана на последната страница на едно четвороевангелие от вторарата половина на XI век, открито в библиотеката на Френското училището в цариградския квартал Фенер.<ref name=Zaimova82/>{{sfn|ГИБИ (X)|1980|loc=[http://macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/index.html c. 85]}} Самотот евангелие е било подарено от императрица Екатерина на манастира Света Троица на остров Халки (един от Принцовите острови). Бележката гласи следното:

 

== Литература ==

 

== Бележки ==