И-16: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
м точка; козметични промени
Ред 119:
Докато текат изпитанията на опитните екземпляри, слухът за новия изтребител се понася из кабинетите на висшето ръководство на държавата и през ноември 1934 г. партийна делегация начело със [[Сталин]] пристига на летището, където се провеждат изпитанията. В това време пилотът [[Валерий Чкалов|В. П. Чкалов]] изпълнява фигури от висшия пилотаж с новата машина. Сталин остава доволен от видяното и след разговор с конструкторите и пилотите, в който всички твърдят, че новият самолет е нужен на СССР, се взима решение за създаването на специална демонстрационна пилотажна група от пет И-16. Самолетите – олекотени И-16 с новите американски двигатели „Wright Cyclone F3“ – са построени в Авиозавод № 39, като поръчката за тях получава името „Сталинско задание“. Оцветени са изцяло в червено, като само обтекателите на двигателите са в черно.
 
Решено е първият полет пред широка публика да бъде проведен на [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|празника 1 май]] 1935 г. над [[Червен площад|Червения площад]]. След дълги и опасни тренировки, на 1 май петте червени самолета, застанали плътно един до друг (разстояние между крилата 1 – 2 м) във формата на петолъчка, прелитат с рев ниско над московските покриви и като един започват да изпълняват фигури от висшия пилотаж в московското небе, без да развалят формацията. Наблюдаващите са възхитени, веднага след кацането пилотите са повишени в чин и получават солидни за времето си парични премии. В това време [[Климент Ворошилов|К. Е. Ворошилов]] лично звъни на командира на групата – [[Владимир Кокинаки|В. К. Кокинаки]] с думите: ''„Другарят Сталин е възхитен от майсторството на пилотите и моли още веднъж да прелетите над Москва!“''
 
Вечерта пилотите (сред тях и Чкалов, който иначе не участва в демонстрациите) са поканени на тържествена вечеря в [[Кремъл]], а на следващия ден Сталин отново отива на летището, където наблюдава полета на Чкалов. След кацането той прегръща и разцелува пилота и от този момент Чкалов става най-известния пилот в Съветския Съюз, а И-16 – любимият самолет на Сталин.
Ред 131:
 
== Бойна биография ==
[[FileФайл:Polikarpov I-16-Spain.jpg|мини|И-16 с опознавателни знаци на Испанските републикански ВВС]]
 
=== В Испания ===
По време на [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]] СССР застава на страната на републиканското правителство и започва да му оказва помощ с военна техника и хора (т. нар. доброволци). Сред образците военна техника, изпратени от Съветския Съюз и закупени от Испания, е и И-16. Първите И-16 (16 машини) пристигат в Испания на 25 октомври 1936 г., на следващия ден още 15 и т. н., за да достигнат числото 455 И-16 и 20 УТИ-4 (двуместната учебна версия на самолета) изпратени машини, от които пристигат съответно 422 и 4.
 
Първият боен полет на машината в испанското небе е на 9 ноември 1936 г. – свалени са 4 изтребителя [[He-51]] без собствени загуби, а първият свален И-16 е на 17 ноември от изтребители италианско производство [[Фиат CR.32|FIAT CR-32]]. И-16 се сражават над Мадрид, при Брунете, Белчите, [[Теруел]], в битката при р. Ебро, Естремадура, Каталонската кампания – по всички фронтове на войната. В Испания специално за И-16 съветският пилот [[Сергей Грицевец|С. И. Грицевец]] разработва тактиката „Соколов удар“, при която строят на противниковите самолети е атакуван от височина с пикиране, удар и излизане от атаката по вертикалната ос. При първото ѝѝ използване, на 14 август 1938 г., тя е толкова неочаквана за противника, че атакуваната група губи управление и няколко самолета падат на земята в пламъци. Пилотите с И-16 използват и друг тактически прийом, осигуряващ внезапност на нападението – приближават се към противника ниско над земята на бръснещ полет и атакуват отдолу.
 
По време на войната в Испания се разкриват силните и слабите страни на самолета – той е бърз, маневрен, но слабо въоръжен – две 7.62-мм картечници ШКАС (първите варианти). Откриват се и някои конструктивни недостатъци, което довежда до модернизирането на изтребителя.
 
=== В Китай ===
[[FileФайл:Polikarpov_I-16.svg|thumbмини|300px|И-16]]
Докато Гражданската война в Испания е още в разгара си, на [[7 юли]] [[1937]] г. избухва [[Втора китайско-японска война|Втората китайско-японска война]]. Италия и Германия отказват помощ на китайците и [[Чан Кайшъ]] се обръща към СССР. Виждайки заплаха за Съветския съюз в действията на [[Япония]], Сталин се съгласява да окаже помощ и на 21 август 1937 г. е подписан петгодишен договор за ненападение между СССР и [[Китай]] със секретен анекс, според който Съветският съюз се задължава да достави военна техника на Китай, включително самолети, както и военни инструктори. Първите И-16 пристигат в Китай през втората половина на ноември 1937 г. и още на 21 същия месец над гр. [[Нанкин]] 7 И-16 (с руски пилоти) водят бой с 20 японски самолета. Свалени са два японски изтребителя [[А5М]] и един бомбардировач без загуби от руска (китайска) страна.
 
Ред 156:
 
=== Зимната война ===
[[FileФайл:OSH2003 Polikarpov I-16.jpg|мини|И-16]]
На [[30 ноември]] 1939 г. съветските войски нахлуват във [[Финландия]], с което се поставя началото на т. нар. [[Зимна война|Зимна война (1939 – 1940 г.)]]. Във военната авиация на Съветския Съюз, участваща в конфликта, се наброяват около 375 И-16, повечето от остарелия тип 5. Въпреки малочислеността си, финландците са много добре подготвени и мотивирани и боевете са затягат. Почти няма съветски данни за резултатите от въздушните боеве от този период, но според финландски данни само през декември 1939 г. са свалени 11 И-16. Първият бой на самолета във Финландия е на [[1 декември]] 1939 г., когато група И-16 се сблъскват с двойка [[Bristol Bulldog]]. Единият финландски самолет е свален, както и един И-16 (според финландската страна). Според руската – в този бой няма свалени съветски машини. В началото на 1940 г. във финландските ВВС постъпват на въоръжение по-модерни самолети: английските [[Gloster Gladiator|Gloster Gladiator Mk.II]], италианските [[Fiat G.50]] и френските [[Morane-Saulnier MS.406|Morane-Saulnier MS.406 С1]], с което положението за съветските пилоти се утежнява. Въпреки това „сталинските соколи“ се бият самоотвержено. Един от най-успешните боеве за тях (с резултати, потвърдени от двете страни) е на [[29 февруари]] [[1940]] г. край гр. Руоколахти, когато финландски самолети са вдигнати във въздуха, за да прехванат 6 И-153 и 18 И-16 от 68-и ИАП. Руснаците атакуват излитащите самолети и с първата атака свалят три Gloster Gladiator. В последвалия въздушен бой са свалени още два „Гладиатора“ и един [[Fokker D.XXI]]. Съветските загуби са един свален И-16 и един, който се удря в дърво при маневриране близо до земята.
 
Ред 164:
 
=== Великата Отечествена война ===
[[FileФайл:Operation Barbarossa - Russian planes.jpg|мини|И-16 унищожен на земята от немските удари]]
Според официални съветски данни към 22 юни 1941 г., когато започва [[Източен фронт (Втора световна война)|Германо-съветската война]], в съветските ВВС на западните военни окръзи има 4 226 изтребителя, от тях 1 635 (39%) И-16. Във ВВС на [[ПВО|противовъздушната отбрана]] процентът на И-16 достига до около 65%.
 
Ред 183:
 
=== Испания ===
[[FileФайл:I-16 Polikarpov Tinker.jpg|мини|Републикански И-16]]
Републиканското правителство закупува от СССР срещу твърда валута 455 И-16 и 20 УТИ-4, от които пристигат съответно 422 и 4 машини. Това число е спорно и специалистите днес считат, че са получени около 350 машини<ref>[http://i16fighter.narod.ru/spain/spain.htm Изтребител И-16 (на руски и английски)]</ref>. От тях 129 И-16 тип 5, 157 тип 6 и 136 тип 10. [[Франсиско Франко|Франкистите]] се опитват да организират собствено производство на самолета. В завода SAF-15 в [[Аликанте]] до края на 1938 г. са произведени 4 машини, а до края на войната още 10, но те не вземат участие в бойните действия.
 
=== Финландия ===
[[FileФайл:Polikarpov uti4 helsinki 2.jpg|мини|УТИ-4 с финландски опознавателни знаци]]
По време на Зимната война през 1940 г. един изтребител И-16 тип 18 със зимно ски-шаси извършва принудително кацане на противникова територия и е пленен от финландците. Той е ремонтиран и включен в състава на Финландските ВВС, като на него летят много пилоти. На 15 април 1941 г. е предаден на [[Луфтвафе]].
 
Ред 227:
* '''И-16 тип 10''' – Двигател М-25В. Монтирани са още две картечници ШКАС над двигателя (в сравнение с базовия тип 4; картечниците стават общо четири). Сложен е друг прицел, усилени са конструкциите на крилата и тялото. Подобрени са и механизацията на крилото, конструкцията на кабината; поставен е нов маслорадиатор. Произведени 934 бр.
 
* '''И-16 тип 12''' – Малобройна серия, при която до 7.62-мм картечници в крилете са поставени 2 х 20-мм оръдия ШВАК. Произведени са 12 екземпляра.
 
* '''И-16 тип 14 (УТИ-2)''' – Двуместна невъоръжена учебна модификация с неприбираемо шаси ({{Lang-ru|УТИ – Учебно-Тренировъчный Истребитель}} – Учебно-Тренировъчен изтребител).
Ред 251:
{{основна|Звено (проект)}}
 
Интересна страница от биографията на И-16 е участието му в проекта „Звено“, предложена от конструктора [[Владимир Вахмистров|В. С. Вахмистров]] още в края на 20-те г. Тя предвижда използването на тежък бомбардировач като въздушен самолетоносач – под или над крилата и тялото му се окачат изтребители или щурмови самолети, които при наближаване на целта се отделят от носителя и я атакуват. По-този начин се увеличава техния радиус на действие. В СССР през трийсетте години се правят много изпитания на тази система в различни варианти (модел и брой на носените самолети, различни носители и т. н.). Заради екзотичния и&#768;ѝ вид тя получава пилотското прозвище „[[Цирк]]ът на Вахмистров“. И-16 се изпитва като съставна част от варианта „Звено-СПБ“. При него бомбардировач [[ТБ-3]] носи под крилете два изтребителя И-16, въоръжени с 2 х 250 кг бомби и действащи като [[пикиращ бомбардировач|пикиращи бомбардировачи]] над целта (СПБ – Скоростен Пикиращ Бомбардировач).
 
В края на 1930-те години работата по проекта „Звено“ е спряна, но в началото на Великата Отечествена война отново се сещат за нея. На [[26 юли]] 1941 г. е решено да бъде проверено действието и&#768;ѝ в реални бойни условия. За целта два ТБ-3 с по два И-16 тип 5 под крилете атакуват румънските нефтопреработвателни съоръжения в [[Констанца]]. На 40 км от целта И-16 се отделят от бомбардировачите и успешно изпълняват мисията – съоръженията са унищожени. Следват още няколко акции на системата „Звено-СПБ“, като последните са през 1942 г., – всички те показват много висока резултатност. Използането на системата е прекратено заради повишения риск, създаден от съвременните противникови изтребители.
 
== Тактико-технически характеристики ==
Ред 428:
 
{{Портал Авиация}}
 
[[Категория:Икономика на Новосибирск]]
[[Категория:Икономика на Нижни Новгород]]