История на будизма: Разлика между версии

Сидхарта Гаутама постига просветление седейки под едно фикусово дърво от вида, известен днес като [[Ficus religiosa]]. В наши дни то е почитано като [[дървото Бодхи]] в [[Бодх Гая]], [[Индия]]. Оттогава Гаутама става известен като „Просветленият“, Самяксамбуда.

 

Буда намира подкрепа във владетеля на Магадха, император [[Бимбисара]]. Императора приема будизма като свое вероизповедание и позволява основаването на много будистки вихари (манастири). Това довежда до преименуването на целия регион на [[Бихар]].<ref>India by [https://en.wikipedia.org/wiki/Stanley_Wolpert#External_links|Stanley Wolpert] (Page 32)</ref>

 

Буда достига паринирвана (както в будистките източници се нарича смъртта на реализиран учител) в затънтените джунгли на Кушинара.

 

 

== Ранен будизъм ==

== Разпространение при цар Ашока (ок. 261 г. пр. Хр.) ==

''Допълнителна информация:[[Ашока]]''

Маурианския император [[Ашока]] (273 – 232 г.пр.Хр.) се обърнал към будизма след кървавото завладяване на територията на Калинга ([[Ориса]]) в Източна Индия по времето на войната Калинга. Разкайвайки се за ужасите и мизерията, които конфликта носел, царят великодушно реши да отхвърли насилието и да замести мизерията, причинена от войната с уважение и чувство за лично достойнство към всички хора по света. Разпространявал вярата си строейки [[ступа|ступи]] и колони, които подтиквали от всичко най-вече почитането на целия животински свят и присъединяването на хората да следват [[Дхарма]]. Може би най-добрият образец от всички тях е Великата Ступа от Санчи (Близо до Бхопал в Индия). Тя е построена през 3в.пр.Хр. и по-късно била уголемена. Нейните гравирани врати, наречени ''торана'' се считат за едни от най-изящните примери на будисткото изкуство на Индия. Той също така построил пътища, болници, къщи за почивка, университети и [[Напояване|напоителни]] системи из цялата страна. Той се отнасял към поданиците си като с равни, независимо от тяхната религия, политически нагласи и [[каста]].

 

 

=== 3-ти Будистки Събор (ок. 250 г.пр.Хр.) ===

Цар Ашока свикал Третия Будистки Събор през 250 г.пр.Хр. в Паталипутра (днаешна [[Патна]]). Той бил воден от монаха Погалипутатиша. Предмета на събора бил чистотата на сангха и по-конкретно от небудистките аскети, които били привлечени от царската подкрепа. След събора будистките мисионери били изпратени по целия познат свят.

 

=== Елинистичен свят ===

Някои от декретите на Ашока описват опитите, правени от него да разпространи будизма из целия [[Елинизъм|Елинистичен свят]], който по онова време в непрекъснат континуум се разпростирал от границите на Индия до Гърция. Декретите посочват ясното разбиране на политическата организация на Елинистките територии: имената и местата на главните гръцки монарси на това време са идентифицирани и се смята, че те са приели будизма: [[Антиох II Теос]] от [[Селевкиди]]те (261 – 246 г.пр.Хр.), [[Птолемей II]] от Египет (285 – 247 г.пр.Хр.), [[Антигон II Гонат]] от Македония (276 – 239 г.пр.Хр.), [[Магас (Кирена)]] (288 – 258 г.пр.Хр.) в [[Киренайка]](днешна [[Либия]]), и [[Александър II (Епир)]] (272 – 255 г.пр.Хр.) в Епир (днешна Северозападна [[Гърция]]).

 

:"Завоеванието чрез [[Дхарма]] бе спечелено тук на тези граници и даже над шестте стотици йоджани (5,400 – 9,600 км) надалеч, където гръцкия цар Антиохос царува над четирите царства наречени Птолемия, Магас, а Александър царува също така в южната част сред хората от династията Чола, пандианците и така чак до Тамрапарни ([[Шри Ланка]])." (Декрети на Ашока, 13-ти каменен декрет, С. Дхамика).

:"Когато тхера (старея) Моггалипута, просветителят на будистката религия на Завоевателя (Ашока) проведе Третия събор към края му (…) Той изпрати нататък четири тхери, един тук и един там: (…) и до Апарантака(„Страните от Запада“, съответстващи на [[Гуджарат]] и Синдх) той изпрати гръка (Йона), наречен Дхаммаракхита". (Махавамса XII).

 

Ашока също така издава декрети и на гръцки както и на арамейски език. Едит от тях, намерен в Кандахар използва епитета за „набожност“ (използвайки гръцкия термин за набожност еусебея за Дхарма) към гръцкото общество:

 

Не е ясно колко тези взаимодействия могат да са влиятелни, но някои исторически автори коментират, че някаква степен на синкретизъм между елиничната мисъл и будизма може да е започнала в гръцките земи по онова време. Те подчертават наличието на будистки общности в елинистичния свят около този период, по-специално в Александрия (спомената от Климент Александрийски) и в предхристиянския монашески орден на [[Терапевти]]те (вероятно деформация на Пали думата „[[Теравада]]“<ref>According to the linguist Zacharias P. Thundy</ref>), които може да са " почти изцяло са поличили своето вдъхновение от учението и практиките на будисткия аскетизъм"<ref>„Zen living“, Robert Linssen</ref> и може дори да са потомци на емисарите на Ашока за Западния свят<ref>„The Original Jesus“ (Element Books, Shaftesbury, 1995), Elmar R Gruber, Holger Kersten</ref>. Философа Гегесий от град Кирена, където цар [[Магас (Кирена)|Магас]] от същия град управлявал бил повлиян от будистките учения на мисионерите на цар Ашока<ref> Robert Linssen, Zen living</ref>.

 

В областите източно от Индийския субконтинент (днешна [[Бирма]] и [[Тайланд]])индийската култура силно повлияла на моните. Моните започнали да приемат будизма от 3в.пр.Хр. под прозелитирането на цар Ашока преди разделянето на будизма на Махаяна и [[Хинаяна]]. Ранните будистки храмове на моните като например Пеиктано в централната част на Бирма са датирани между 1-5в.пр.Хр.

 

Будисткото изкуството на моните било особено повлияно от индийското в периода [[Гупта]] и след Гупта, а техния типичен стил се разпространил широко в Югоизточна Азия след разширяването на царството на моните между 5-ти и 8-ми век пр. Хр. Теравада се разширила в северните части на Югоизточна Азия под влиянието на моните, докато била постепенно изместена от Махаяна от около 6в.сл.Хр.

 

== Възходът на Сунга (2-1в.г.пр.Хр) ==

 

Съвременните историци обаче оспорват това мнение в светлината на литературните и археологически доказателства. Те са на мнение, че след времето на спонсорство на будизма от цар Ашока е възможно будистките институции да са попаднали на по-тежки времена под управлението на Сунга и че не е отчетено никакво доказателство за активното преследване. Етиен Ламот отбелязва: ''„Ако се съди от документите Пушямитра трябва да бъде оправдан поради липса на доказателства.“<ref> [http://koenraadelst.bharatvani.org/books/acat/ch2.htm Elst, Koneraad. Ashoka and Pushyamitra, iconoclasts?:]</ref>'' Друг виден историк, Ромила Тапар посочва археологически доказателства „подсказващи обратното“ на твърдението, че „Пушамитра е бил фанатичен анти-будист“ и че той „никога не е унищожил 840000 ступи, както се твърди от будистките извори, ако има такива“. Тапар подчертава, че будистките сведения вероятно са хиперболични интерпретации на атаката на Пушямитра с маурите и че само отразяват отчаяната неудовлетвореност на будистки религиозни фигури в лицето на може би необратимия спад във важността на религията им под управлението на Сунга империята.<ref>Aśoka and the Decline of the Mauryas by Romila Thapar, Oxford University Press, 1960 P200</ref> По време на този период будистките монаси изоставят долината на [[Ганг]] следвайки северния път (утарапатха) или южния път (дакшинапатха).<ref>„Gandhara“, Francine Tissot, p128: „The monks, expelled from the Ganges valley, maybe by sectarian disputes, followed the northern road (Uttarapatha) or the northern road (Daksinapatha), which conducted them to the Northwest for some, and to the Occidental ocean for the others, with multiple artistic creations marking their respective roads“</ref> От друга страна, будисткото художественото творчество спира да се развива в старата зона Магадха и била преместила в северозападния район на Гандхара и Матхура или на югоизток около Амаравати. Такава творческа дейност е имало и в централна Индия, както и в Бархут, към която Сунга може, а може и да не е допринесла.

 

== Гръко-будистко взаимодействие (2в.сл.Хр.-1в.сл.Хр) ==

 

 

[[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийският]] цар [[Деметрий I (Бактрия)|Димитрий I]] нахлува в Индия през 180 г.пр.Хр., докато Паталипутра създал индо-гръцка царство, което е на предпоследно място в някои части на Северна Индия до края на 1в. от н.е. Будизмът процъфтявал по времето на индо-гръцките и гръцко-бактрийски царе и се предполага, че тяхното нахлуване в Индия имало за цел да покаже подкрепата им към Маурийската империята и защитата на будистката вяра от предполагаемите религиозни гонения по времето на империята Сунга (185 – 73 г.пр.Хр.).

 

Един от най-известните индо-гръцки царе бил цар Менандър (царувал през 160 – 135 пр. Хр.). Той приел будизма представен в Махаяна като един от най-големите благодетели на вярата, на равна нога с цар Ашока и кушанския цар Канишка. Върху монетите на цар [[Менандър I|Менандър]] е изписано „царят-спасител“ на гръцки като на някои е изобразено колелото Дхармачакра със осемте си спици. Директен културен обмен се осъществил в диалог, записан в Милинда Панха между цар Менандър и будисткия монах [[Нагасена]] около 160 г.пр.Хр, който е бил ученик на гръцкия будистки монах Махадмаракшита. След смъртта на цар Менандър честта за споделяне на останките му била заявена от градовете под неговото управление, които били поставени в ступи успоредно с тези на историческия Буда.<ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Plutarch Plutarch], Praec. reip. ger. 28, 6</ref> Някои от [[индо-гръцко царство|индо-гръцките]] наследници на цар Менандър изписали „Последовател на Дхарма" за него в ръкописа Кхаротшхи и върху монетите си и изобразили на монети себе си както свои божества с [[мудра]]та ''витарка''.

 

Взаимодействието между гръцките и будистки култури може да е оказало някакво влияние върху развитието на Махаяна, както будизма разработил сложен философски подход, повлиян от класическата гръцка философия, а отношението човек-бог към Буда напомня за гръцките богове. Също така е по това време, че първите [[антропоморфия|антропоморфни]] изображения на Буда са намерени най-често в реалистичния [[гръко-будизъм|гръцко-будистки]] стил: „Човек би могъл да приеме, че класическото влияние включва общата идея, изобразяваща човека-бог в тази чисто човешка форма, която е разбира се добре позната на Запад е повече и най-вероятно по примера на отношението на човека на Западния свят към боговете му бил наистина важен фактор за промяната на вярата му.“<ref>Boardman, The Diffusion of Classical Art in Antiquity</ref> Последното нежелание към антропоморфни изображения на Буда и изтънченото развитие на непортретни символи, за да се избегне (дори и в описателните сцени, където щели да се появят други човешки фигури) и изглежда е свързано с една от проповедите на Буда, записани в Дигха Никая, които обезсърчават представите за него след изчезването на тялото му<ref>„Due to the statement of the Master in the Dighanikaya disfavouring his representation in human form after the extinction of body, reluctance prevailed for some time“. Also „Hinayanis opposed image worship of the Master due to canonical restrictions“. R.C. Sharma, in „The Art of Mathura, India“, Tokyo National Museum 2002, p.11</ref>. Вероятно без да се чувстват обвързани от тези ограничения, както и заради „култа на формата“, гърците са първите, които се опитали да създадат скулптурно изображение на Буда“<ref>[http://www.abebooks.co.uk/book-search/title/living-zen/author/linssen-robert/ Linssen, „Zen Living“]</ref>.

 

== Възход на Махаяна (1в.пр.н.е.-2 в. от н.е.) ==

{{Основна|Махаяна}}

Възходът на Махаяна будизма от 1 век преди новата ера се придружава от сложни политически промени в северозападна Индия. [[Индо-гръцко царство|Индо-гръцките]] царства били постепенно завладени, а тяхната култура асимилирана от [[Индо-скитско царство|индо-скитите]] и след това [[юеджи]]те, който били основатели на [[Кушанска империя|Кушанската империя]] от около 12 г.пр.н.е.

 

 

=== Двата четвърти събора ===

Четвъртият съвет се казва, че са били свикан през царуването на [[Кушанска империя|кушанския]] император Канишка около 100 г.сл.Хр. в Джаландхар или в Кашмир. Течението Тхеравада провел своя четвърти събор около 200 години по-рано в Шри Ланка, което събитие било записано напълно в Палийския канон за първи път.

 

== Разпространение на Махаяна I – X век ==

=== Индия ===

От този момент нататък и в течение на няколко века Махаяна се развила и се разпространила на изток от Индия до [[Югоизточна Азия]], както и на север до [[Централна Азия]], [[Китай]], [[Корея]] и най-накрая в [[Япония]] през 538 от н.е. и в [[Тибет]] през 7-ми век.

 

След края на кушанската империя будизмът процъфтява в Индия по време на династията на [[Гупта|Гуптите]](4 – 6 век). Създадени били центрове за обучение към школата на Махаяна особено в [[Наланда]] в Североизточна Индия, който щял да се превърне в най-големият и най-влиятелен будистки университет в продължение на много векове, с известни учители като [[Нагарджуна]]. Влиянието на стила Гупта в [[будизъм|будисткото]] изкуство се разпространил заедно с вярата от Югоизточна Азия до Китай.

 

 

Индийския будизъм е отслабен през 6 век след нашествията на [[Ефталити|белите хуни]] и преследване, поденато от михиркулите.

 

 

Крайъгълен камък в упадъка на индийския будизъм в Северна Индия настъпил през 1193 г., когато [[Тюркски народи|тюркски]] ислямски нашественици ръководени от Мохамед Кхилджи изгорили Наланда. До края на 12-ти век последвало ислямското завладяване на будистките крепостите в [[Бихар]] и загуба на политическа подкрепа, съчетана със социален натиск последвани от оттеглянето на будистката практика в подножието на Хималаите в Северна Индия и [[Шри Ланка]] в Южна Индия. В допълнение, влиянието на будизма отслабнало поради възродените индуистки движения като [[Адвайта веданта|Адвайта]], възхода на движението бхакти и мисионерската работа на [[суфизъм|суфиите]].

 

==== Таримски басейн ====

В източната част на Централна Азия ([[Синдзян-уйгурски автономен регион|Китайски Туркестан]], [[Таримски басейн|Таримския басейн]]) разкрива изключително богати будистки произведения на изкуството (стенописи и релефи в множество пещери, преносими картини върху платно, скулптура, ритуални предмети), които показват множество влияния от индийски и елинистическата култури. Сериндийското изкуство силно напомня на Гандхаранския стил и намерени били писания на гандхарския език кхароштхи.

 

Първите известни в историята свещени писания на Махаяна са преводните текстове на китайски на кушанския монах Локакшема в [[Луоян]] между 178 и 189 г. от н.е. Някои от най-ранните известни будистки артефакти открити в Китай са и малки статуи на „дървета на парите“ от 200 г. от н.е. в типичния гандхарски изобразителен стил: Това, че изображенията на Буда, придружаващи новопристигналата доктрина дошла от Гандхара е подсказано силно от гандхарските символи върху „дървото на парите“ като високата ушниша, вертикалното подреждане на коса, мустаците, симетрично извитата роба и успоредните разрези за гънките на ръцете са на Буда<ref>Crossroads of Asia</ref>.

 

В периода между 460 – 525 г. от н.е. по време на [[Северна Уей|Северната династия Уей]], китайците построили пещерите Юнган, това е изключителен пример за китайските каменни резби от пети и шести век. Всички пещери в комплекса заедно са повече от 252 на брой с повече от 51 000 статуетки и статуи на Буда.

 

 

==== Япония ====

През 6в. от н.е. будизма в Япония бил въведен от [[Три царства (Корея)|Трите царства на Корея]]. През 754 г. от н.е. китайския свещеник Гандзин представил системата виная на будизма в Япония. В резултат на това будизма в Япония се развил бързо. През 9 век Сайтьо и Кукай успели да узаконят будизма от Китай.

 

 

=== Югоизточна Азия ===

През 1в. от н.е. търговията по Пътя на коприната била ограничена от възхода в Близкия изток на [[Партско царство|Партското царство]], който бил един непобедим враг за [[Рим]] точно, когато римляните станали изключително богати и тяхното търсене на луксозни азиатски стоки нараснало. Това търсене съживило морските връзки между Средиземно море и Китай заедно с Индия като междинен посредник в стокообмена. От този момент чрез търговски връзки, търговски селища и дори политически интервенции Индия започнала да оказва силно влияние върху страните от [[Югоизточна Азия]] (с изключение на Виетнам). Търговски пътища свързали Индия със Южна [[Бирма]], Централен и Южен [[Тайланд|Сиам]], о-в [[Суматра]] и о-в [[Ява]], долна [[Камбоджа]] и Чампа заедно с това били създадени множество урбанизирани крайбрежни селища.

 

==== Империята Шривиджая (7-13в. от н.е.) ====

''Допълнителна информация: [[Шривиджая]]''

Шривиджая била морска империя, съсредоточена в днешния град [[Палембанг]] на остров [[Суматра]] в [[Индонезия]]. Тя приела будизма на школите Махаяна и Ваджраяна по линия на владетелите от династия Сайлендрите. [https://en.wikipedia.org/wiki/I_Ching Книгата на промените] описва [[Палембанг]] като като голям център на будисткото учение, където императорът поддържа над хиляда монаси в имперския двор. [https://en.wikipedia.org/wiki/I_Ching Книгата на промените] свидетелства за важността на будизма още през 671 г. от н.е. и съветва бъдещите китайски поклонници да прекарат една година или две в [[Палембанг]]<ref>Jerry Bently, 'Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 72.</ref>. [[Атиша]] е учил там преди да отпътува за [[Тибет]] като мисионер.

 

 

==== Кхмерска империя (9-13в. от н.е.) ====

''Допълнителна информация:[[Кхмерска империя]]''

 

 

== Ренесанса на Тхеравада (през 11в. от н.е.) ==

''Допълнителна информация:[[Тхеравада]]''

 

 

== Разширяване на будизма на Запад ==

След класическите срещи между будизма и Западния свят, изобразени в гръко-будисткото изкуство, информация и легенди за будизма достигали Запада спорадично. Един от разказите за живота на Буда бил преведен на [[гръцки език|гръцки]] от [[Йоан Дамаскин]] и разказа бил широко разпространен сред [[християнство|християните]] като историята на Варлаам и Йосаф. До 14 век тази история на Йосафат станала толкова популярна, че той бил направен [[Римокатолическа църква|католически]] светец. Следващата пряка среща между европейците и будизма се случила през Средновековието, когато [[францискански орден|францисканския]] монах [[Вилхелм де Рубрук]] бил изпратен в посолството на [[монголци|монголския]] хан Мунке от френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] през 1253.

 

 

== Литература ==

* Boardman, John, „The Diffusion of Classical Art in Antiquity“, Princeton University Press, 1994, ISBN 0-691-03680-2

* [[Edward Byles Cowell|Cowell, E.B.]] (transl.) Ashvaghosa (author): ''The Buddha Carita or the Life of the Buddha''. 1894, reprinted with text, New Delhi, 1977. [http://ia600306.us.archive.org/31/items/buddhistmahy01asvauoft/buddhistmahy01asvauoft_bw.pdf PDF] (14,8 MB)