Калужка област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м точка; козметични промени |
||
Ред 28:
Областта попада в централната част на [[Европейска Русия]]. На северозапад граничи със [[Смоленска област]], на север и североизток – с [[Московска област]] и град [[Москва]], на изток – с [[Тулска област]], на югоизток – с [[Орловска област]] и на югозапад – с [[Брянска област]]. В тези си граници заема площ от 29 777 km<sup>2</sup> (65-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,17% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article058031.html «Большая Советская Энциклопедия» – Калужка област</ref>
Калужка област е разположена в централната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]]. Повърхността ѝ представлява хълмиста, на места плоска равнина, гъсто разчленена от долините на реките и суходолия. На запад и северозапад в нейните предели попадат части от Смоленско-Московското възвишение изградено от ниски моренни хълмове, а централните и източните части са заети от [[Средноруско възвишение|Средноруското възвишение]], което представлява ерозионна равнина. Максималната надморска височина на областта е 270 – 280 m.<ref name="bse"
Климатът на областта е умереноконтиненталан и се характеризира с умерено топло и влажно лято и умерено студена зима с устойчива снежна покривка. Средна юлска температура от 17,5 до 18,5°С, средна януарска – от -9 до -10,3°С. Годишна сума на валежите 550 – 650 mm, като количеството им намалява на югоизток. Около 70% от тях падат от април до октомври. Вегетационен период с минимални денонощни температура над 5°С е от 177 до 184 денонощия.<ref name="bse"
В Калужка област има около 2000 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина около 12 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – на [[Волга]] (около 80% от територията на областта) и на [[Днепър]] (около 20%). Най-голямата река в областта е [[Ока]] (десен приток на [[Волга]]) с притоците си Жиздра, Угра и Протва. Към водосборния басейн на Днепър принадлежат реките Снопот и Болва (леви притоци на [[Десна]], ляв приток на [[Днепър]]), протичащи в западната част на областта. Всичките реки в региона имат равнинен характер, малък наклон и спокойно течение. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. Речният им режим се характерицзра с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 1600 естествени и изкуствени езера с обща площ около 50 km<sup>2</sup>, като само около 190 езера са площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици), основно по долината на река [[Ока]], а също ледникови (в северните и северозападните части) и карстови (на югозапад). Най-големите естествени езера са Бездон (на северозапад) и старицата Тиш (Желоховско езеро) на левия бряг на [[Ока]], но те не превишават 0,3 km<sup>2</sup>. Изкуствените водоеми в областта значително превишат по площ естествените, като най-голямото е Ломпад (Горно-Людиновско водохранилище) на река Неполот, ляв приток на Болва и има площ от 8,7 km<sup>2</sup>.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/1773/Калужская_область «Вода России» – Калужка област</ref>
Преобладаващите почви в областта са ливадно средноподзолистите. В централните и източните части са разпространени светло-сиви горски почви, а на места се срещат ливадни, ливадно-карбонатни и типични подзолисти почви.<ref name="bse"
Голяма част от областта попада в подзоната на смесените гори, а централните и източни части – в подзоната на широколистните гори (бреза, осика и др.). Горите заемат около 40% от територията на областта и са разпространени основно на северозапад.<ref name="bse"
== Население ==
На 1 януари 2017 г. година числеността на населението в областта е 1 011 069 души (53-то място в [[Руската Федерация]], 0,69% от цялото население), от които (74,9%) градско и (25,1%) селско население.
През 1996 година националния състав на населението в областта е бил: [[руснаци]] 93,8%, [[украинци]] – 2,8%, [[беларуси]] – 0,8%, [[татари]] и [[цигани]] – 0,3%, [[азербайджанци]], [[мордвинци]] и [[евреи]] – 0,2%, [[арменци]] и [[молдовци]] – по 0,1%, други националности – 1,2%.
== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Kaluga_obl_numbered.png|
В административно-териториално отношение Калужка област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 22 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение ([[Калуга]] и [[Обнинск]]), 20 града с районно подчинение и 6 селища от градски тип.
Ред 124:
{{Превод от|ru|Административно-территориальное деление Калужской области|90484512}}
{{Субекти на Руската федерация}}
[[Категория:Калужка област| ]]
| |||