Корея под японско владичество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени |
м точка |
||
Ред 86:
== Японско-корейски мирен договор от 1910 ==
През май 1910 г., военният министър на Япония, [[Тераучи Масатаке]] бива нагърбен с мисията да финализира японския контрол над Корея след последните договори (Японско-корейския мирен договор от 1904 и Японско-корейския мирен договор от 1907 г. ), които правят Корея протекторат на Япония и установяват японската хегемония над корейската политика. На 22 август 1910, Япония ефективно присъединява Корея с Японско-корейския мирен договор от 1910 г. подписан от министър-председателя на Корея, И Уаньонг и Тераучи Масатаке, който става първия генерал-губернатор на Корея.
Договорът е фиктивен още същия ден и бива публикуван една седмица по-късно. Договорът гласи:
* Член 1-ви: Негово Величество Императора на Корея предоставя напълно и определено целия си суверинитет над цялата Корейска територия на Негово Величество Императора на Япония
* Член 2-ри:Негово Величество Императора на Япония приема предоставения суверинитет споменат в предишния член и се съгласява да присъедини Корея към Японската империя
През 1965 г. и договора за протекторат и този за присъединява на Корея биват обявени за невалидни, защото и двата договора се подписват под заплахата за насилие, и заради факта, че Корейския император, чието съгласие се изисква за финализирането на какъвто и да е бил документ или дипломатическо споразумение според корейския закон от този период, отказва да подпише и двата договора.
Този период е също познат като Ера на военното полицейско управление (1910 – 19) през който полицията има авторитета да управлява цялата страна. Япония контролира медията, закона, както и правителството чрез физическа сила и регулация.<!--
Ред 98:
=== Японска миграция и притежание на земя ===
=== Антропология и културно наследство ===
=== Анти-китайски бунтове от 1931 г. ===
=== Промяна на корейските имена ===
== Втора световна война == -->
Ред 104:
== Промяна на корейската култура под японско управление ==
=== Цензура на вестниците ===
През 1907 г. японското правителство прокарва закона за вестниците, който ефективно предотвратява публикуването на местни вестници. Единственият вестник на корейски език Техан Мейл Синбо (<span lang="ko">大韓每日新報</span>) продължава да се издава, защото собственикът му е чужденец известен с името Ърнест Бетел. През първото десетилетие на колониално управление, въпреки че няма нито един вестник, притежаван от корейци, постоянно се печатат и издават нови книги и списания. През 1920 г. законите за цензура се облечкчават, и през 1932 г. Япония елеминира двойния стандарт, който прави публикуването на корейски значително по-трудно от това на японски. Въпреки че законите са облекчени, правителството спира работата на вестници без предупреждение: съществуват над 1000 записани случая на спрени вестници в периода между 1920 до 1939. Отмяна на правата за публикуване се случва сравнително рядко, и само три списания губят правата си през целия колониален прериод. През 1940 г., войната в Тихия океан увеличава интезитета си, което води до Япония да спре отново издаването на всички всички вестници на корейски език.<!--
=== Образование ===
Ред 115:
По време на Втората световна война около 450,000 корейски мъже биват принудително изпратени в Япония. Жените-утешителки, които служат в японските военни лагери като сексуални робини, идват от всички крайща на японската империя. Техният брой начислява 10,000 до 200,000 и те включват незнаен брой корейци. Въпреки това корейските мъже служещи в японската армия също се възползват от тези жени по същия начин както и японците през Втората световна война. Жените-утешителки често биват наемани на работа от селските райони, с обещанието за работа във фабрика; в бизнес архивите, много често от корейски компания, те са погрешно обозначени като медицински сестри или секретарки. Съществува доказателство, че японското правителство умишлено унищожава официалните архиви свързани с жените-утешителки.
През 2002 г., Южна Корея започва разследване на японските сътрудници. Част от разследването приключва през 2006 г. и листа с имената на личностите, които печелят от експлоатацията на съграждани корейци бива публикуван. Сътрудниците не само печелят от експлоатацията на собствените си съграждани, но техните деца също печелят като заплащат висшето си образование с парите от експлоатацията, които натрупват.
=== Корейци в Станция 731 ===
| |||