Отваря главното меню

Промени

100 байта изтрити ,  преди 1 година
м
точка; козметични промени
| име=Луи XIV
| описание=Крал на Франция и Навара
| изображение за личността=[[ImageФайл:Louis XIV of France.jpg|250px]]
| описание на изображението=<small>Луи XIV (1638 – 1715) от Ясент Риго</small>
| управление=[[14 май]] [[1643]] – [[1 септември]] [[1715]]
| предшественик=[[Луи XIII]]
| потомци=[[Луи, дофин на Франция (1661-1711)|Луи, дофин на Франция]] <br> Анна-Елизабет <br> Мария-Анна <br> Мария-Тереза <br> Филип-Шарл <br> Луи-Франсоа
| наследник=[[Луи XV]][[файлФайл:Red crown.png|15 px]]
| съпруга=[[Мария-Тереза Испанска]][[файлФайл:Red crown.png|15 px]]
| втори брак=
| трети брак
| династия=[[Бурбони]]
| баща=[[Луи XIII]][[файлФайл:Red crown.png|15 px]]
| майка=[[Ана Австрийска]][[файлФайл:Red crown.png|15 px]]
| подпис = Louis XIV Signature.svg
| герб = Grand Royal Coat of Arms of France & Navarre.svg
 
== Ранни години ==
Луи XIV е роден на [[5 септември]] [[1638]] година в кралския замък в [[Сен Жермен ан Ле]] като късно появило се първо дете на [[Луи XIII]] и [[Ана Австрийска]], след 23 години бездетие на вече отчуждените съпрузи. Раждането му е прието като дар божи и той е наречен ''Луи Дийодоне'' (''Louis-Dieudonné'', „Луи, дарен от Бога“).{{hrf|Bremond|1908|381 – 382}}, а като първороден син той получава традиционната титла ''[[дофин]]''.{{hrf|Bluche|1990|11}} През 1640 г. на Луи XIII и Ана Австрийска се ражда втори син [[Филип I Орлеански]], който след смъртта на чичо си [[Гастон Орлеански]] става [[херцог на Орлеан]].
 
Луи XIV е потомък на няколко видни европейски династии: по бащина линия е внук на френския крал [[Анри IV]] и [[Мария Медичи]], а по майчина – на испанския крал [[Филип III Испански|Филип III]] и [[Маргарита Австрийска (1584-1611)|Маргарита Австрийска]], и двамата [[Хабсбурги]]. Така той е потомък на множество исторически фигури, сред които: императорите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл V]] и [[Фридрих I Барбароса]]; първите монарси на обединена [[Испания]], [[Фердинанд II Арагонски|Фердинанд]] и [[Исабела Кастилска|Исабела]]; [[Рюрик]], основателят на първата руска династия. Той е потомък и на [[Бургундия|бургундския херцог]] [[Шарл Смели]], на поета [[Шарл Орлеански]] и на последния известен кондотиер [[Джовани деле Банде Нере]]. Най-важен за правото му върху трона е прекият му произход от [[Луи IX (Франция)|свети Луи]], а чрез него и от [[Юг Капет]], първият френски крал. Десет поколения назад предците му имат разнообразен етнически произход – 28% [[французи|френски]], 26% [[испанци|испански]], 11% [[Германия|германски]], 10% [[португалци|португалски]], както и [[италианци|италиански]], [[славянски народи|славянски]], [[англичани|английски]], [[Савоя|савойски]] и [[Горна Лотарингия|лотарингски]]{{hrf|Carretier|1980}}.
== Лично управление ==
=== Войни ===
[[КартинкаФайл:Château de Versailles, salon de Diane, buste de Louis XIV, Bernin (1665) 03.jpg|мини|Бюст на Луи]]
[[Франция]] продължава да води военни действия срещу [[Испания]]. Французите получават военна помощ и от републиканска [[Англия]] на диктатора [[Оливър Кромуел]]. През [[1658]] г. френската армия побеждава испанците в битката при Дюните. [[Пиренейски договор|Пиренейският договор]] ([[1659]]) слага край на войната. Съгласно него Луи се жени за испанската инфанта [[Мария-Тереза Испанска|Мария-Тереза]] (негова братовчедка). Бракът е сключен през [[1660]] г. и съгласно брачното споразумение Мария-Тереза се отказва от свои бъдещи претенции към испанския трон. [[Испания]] се съгласява да плати 50&nbsp;000 [[екю]] зестра, но не успява да ги събере.
 
 
=== Версай ===
[[КартинкаФайл:Chateau-de-versailles-cour.jpg|мини|300п|ляво|Дворецът Версай]]
На [[6 май]] [[1682]] г. Луи XIV официално премества двора си във Версай. Дворцовият живот се съсредоточава върху великолепието на кралското семейство, придворните и техния светски живот. По този начин благородниците могат да се откажат от своето влияние и да зависят изцяло от субсидиите и подаръците на краля. Вместо за власт, те се състезават за честта кой да носи масичката за храна на краля или кой да го придружава към леглото му за сън. Луи има няколко причини за изграждането на Версайския комплекс. Първата е, че той ненавижда Париж. Спомените от детството му за Фрондата, когато бунтовниците задържат него и семейството му, не го напускат никога. Затова той решава да построи своя резиденция извън Париж, откъдето да може да наблюдава цялата страна. Версай служи, за да показва великолепието на кралския двор и за спокойни преговори с чужди пратеници.
[[КартинкаФайл:Versailles-FacadeJardin.jpg|800п|мини|център|Фасадата]]
През [[1683]] г. умира най-важният министър на Луи XIV – Жан Батист Колбер. Това е човекът, който се грижи изцяло за финансите и икономиката на Франция. При неговото управление кралският доход бива утроен.
 
През [[1685]] г. Луи е на върха на своето могъщество. Една от главните съперници на Франция, Свещената римска империя, е парализирана от войната си с османските турци. Турският везир обсажда Виена, но полският крал [[Ян III Собиески]], начело на обединена християнска войска, побеждава турците и те завинаги са отблъснати от [[Централна Европа]]. Междувременно чрез политиката на придобивки в мирно време, наречена Реюнион, Луи завладява няколко територии, включително Люксембург. След като отблъсква нападението на турците, Свещената римска империя желае да си върне всички земи, които Франция и&#768;ѝ е отнела.
 
Съпругата на Луи XIV – Мария Тереза, умира през [[1683]] г. През това време Луи има няколко метреси: Мария Манчини (племенница на Мазарини), Луиз дьо ла Валиер, Франсоаз-Антоанет дьо Рошфор, маркиза дьо Монтеспан, Франсоаз д'Обиние, маркиза дьо Ментнон. През [[1685]] г. кралят и Ментнон сключват таен брак. Ментнон, която е внучка на верния приятел на [[Анри IV]] Агрипа д'Обиние, в началото е била хугенотка, но по-късно става католичка. Смята се, че тя е изиграла важна роля за решението на Луи XIV да отмени издадения от дядо му [[Нантски едикт]] през [[1685]] г. Тя вярва, че за да бъде абсолютен владетел, Луи трябва първо да постигне религиозно обединение в страната си.
След договора от Рийсвик на дневен ред в Европа идва въпросът с наследството на испанската корона. Кралят на Испания Карлос II е инвалид, който няма наследник. Испанското наследство е доста апетитно, тъй като короната владее Неапол, Сицилия, Милано, Испанска Холандия и голяма колониална империя. Франция и Свещената римска империя искат испанския престол. Луи XIV и император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] са близки роднини с испанското кралско семейство. Луи е син на по-старата дъщеря на испанския крал Фелипе III, както и съпруг на по-голямата дъщеря на Фелипе IV, и това му дава юридическо преимущество над Леополд, който е син на по-малката сестра на Ана Австрийска. Всички принцеси, които дават права на Луи, са се отказали от претенциите си. Много от европейските държави се страхуват, че ако Франция или императорът сложат ръка на испанската империя, балансът между държавите в Европа ще бъде сериозно нарушен. Английският крал Уилям III предлага трети претендент за испанската корона – сина на баварския владетел – Йозеф Фердинанд, който да наследи Испания и Италия, а Холандия да бъде поделена между Австрия и Франция. Испанският кралски двор настоява за запазване целостта на империята. Когато Карлос II научава през 1698 г. за договора между Луи XIV и Уилям III, той признава Йозеф Фердинанд за свой наследник и му дава цялото испанско имущество.
 
[[КартинкаФайл:Orangerie.jpg|мини|300п|Оранжериите]] Шест месеца по-късно баварският принц умира от едра шарка. Испанският двор има единствената цел да запази обединени всички испански владения и знае, че това може да стане, само ако наследник на трона стане представител на Бурбоните или Хабсбургите. Франция и Англия подписват втори договор, който позволява на австрийския принц Карл да получи Испания, Холандия и колониите, докато синът на френския дофин наследява териториите в Италия. През [[1700]] г. на смъртно легло испанският крал подписва второто си завещание, според което предава наследството на втория син на дофина Луи, херцог Филип Анжу. Ако Анжу наследи френската корона, крал на Испания ще стане третият син на дофина, херцог Шарл дьо Бери, едва трети в реда на наследяването става ерцхерцог Карл. Така Луи XIV е изправен пред труден избор – да се съгласи с вече договорения дял в името на мира в Европа, или да приеме цялото испанско наследство за внука си, но да се скара с европейските държави. Луи заявява на Уилям, че ще спази техния втори договор. По-късно външният министър Колбер дьо Торси (племенник на Жан-Батист Колбер), казва на Луи, че дори да приеме само част от испанското наследство, войната с Австрия неминуемо ще започне. Луи решава, че щом ще има война при всички случаи, тогава е по-изгодно да приеме цялото испанско наследство. Карлос II умира на [[1 ноември]] [[1700]] г. и за крал на Испания е коронясан херцог Филип Анжу под името Фелипе V. Опонентите на Франция неохотно приемат новия испански крал, а Луи действа агресивно. През [[1701]] г. френският крал изпраща войски в Германия. Той спира да нарича Уилям „крал на Англия“ и вместо това поддържа претенцията за английския трон на Джеймс Едуард Стюарт (син на Джеймс II). Това потиква Англия да сключи съюз с Холандия, Австрия и протестантските германски държави. Бавария, Португалия и Савоя застават зад Луи XIV и Фелипе V. Последвалата [[Война за испанското наследство]] бележи остатъка от управлението на Луи XIV. В началото Франция има военно преимущество и дори застрашава Виена, но след загубата от [[Джон Чърчил, Херцог Марлборо|Марлборо]] при [[Бленхайм (битка)|Бленхайм]] ([[13 август]] [[1704]]) преминава в отбрана. Бавария излиза от войната, а Савоя и Португалия преминават в противниковия лагер. Войната се оказва скъпа за Луи XIV. До [[1709]] г. той губи почти цялата мощ на Франция. Става ясно, че Франция не може да получи цялото испанско наследство, но и френските противници не могат да свалят Фелипе V от испанския престол. Луи XIV и Фелипе V сключват мирен договор с Великобритания и Холандия в [[Утрехт]] през [[1713]]. През [[1714]] г. Франция подписва мирен договор и с Австрия в Ращат. Фелипе V е признат официално за испански крал и владетел на испанските колонии. Австрия получава Испанска Холандия и италианските владения. Луи се отказва от поддръжката за Джеймс Едуард Стюарт за британския трон.
 
== Брак и деца ==
Интимният живот на Луи е бурен. На 16 години той е прелъстен от дворцовата шивачка, която буквално „се вдява“ гола в ръцете му. Първата любов на Луи ХIV е Мария Мансини, племенница на най-близкия му политически съветник, кардинал Жул Мазарини. Връзката им продължава две години, докато кардиналът и кралицата майка не го убеждават настоятелно да изпрати момичето далеч от двора. За да постигне мир между Франция и Испания, кралят се жени за Мария Терезия Австрийска, дъщеря на испанския крал. Кралицата е незабележима, дори грозна жена набожна, но се чувства предопределена да се „жертва“ поне два пъти месечно за своя съпруг, дори това да означава да споделя ложето му с неговите метреси. Тя ражда шест от децата на „Краля слънце“, макар само едно от тях – дофинът Луи, да достига пълнолетие.
 
Единственият намек за скандал, който евентуално би могъл да разруши брачния живот на Мария Терезия, е породен от мадам Де Монтеспан – съперничка за чувствата на Луи ХIV. Тя пуска слуха, че кралицата е родила черно бебе плод от връзката и&#768;ѝ с тъмнокожо дворцово джудже, подарено и&#768;ѝ от някакъв африкански принц. Кралицата успява да даде някакво обяснение. Тя разказва, че по време на бременността и&#768;ѝ джуджето силно я изплашило и заради това родила дете с тъмна кожа. Мария Терезия търпи всичките прегрешения на Луи ХIV, но се случвало ядът и&#768;ѝ да избухне нощем, когато кралят не се прибирал в семейната спалня. В такива случаи тя претърсвала целия дворец и всяка жена във Версай била разпитвана дали кралят не е нощувал в леглото и&#768;ѝ. Мария Терезия умира в женски манастир, където прекарва последните години от живота си.
 
„Той харесваше жените и това беше взаимно“, казва за Луи Волтер. По време на управлението на „Краля слънце“ в двора цари безкраен празник. Заобиколен от умилкваща се свита, още от събуждането си сутринта до нощното усамотение (когато използва версайските лабиринти за тайни маршрути към някоя от постоянните си любовници), Луи ХIV ръководи всяка подробност от безкрайните дворцови забавления – лов, танци, кралски вечери. Дворът му се прославя като център на европейската култура. Дворцовият летописец споделя: „Трябва да има някакво опрощение за този принц в неговото падение, заобиколен от толкова много женски дяволи, желаещи да го изкушат!“ Жените, ръководени от стремеж към престижен и облагодетелстващ флирт, често са окуражавани от семействата, бащите и дори от съпрузите си". След кратък роман с хомосексуалната съпруга на брат си, Луи ХIV се влюбва в придворна дама мадам Луиз дьо ла Валие, която става негова тайна, а впоследствие и официална метреса. Слабохарактерна и непретенциозна жена, Ла Валие намира място в сърцето на краля, а дворът е узурпиран от най-близката и&#768;ѝ приятелка – мадам Дьо Монтеспан, съпруга на принца на Монако. Интелигентна и сластолюбива красавица, маркиза Дьо Монтеспан използва влиянието си над Луиз дьо ла Валие и така дълги години ръководи социалния живот в двореца.
 
След като спечелва кралските чувства и коварно се домогва до леглото на Луи, мадам Дьо Монтеспан добре осъзнава, че е обект на люти сплетни от страна на останалите дворцови дами, които са и нейни потенциални съперници. Стремежът и&#768;ѝ да запази верността на Луи ХIV води до един от най-известните скандали на времето – „Аферата с отровата“. Водена от силна ревност, мадам дьо Монтеспан първо прибягва до любовни лекове и магии. След това, разочарована от липса на ефект, тя се отдава на черна магия под ръководството на луд свещеник. По време на тези тайни церемонии тя лежи гола на олтара (с лице и гърди, покрити от уважение към ранга и&#768;ѝ), докато свещеникът пее и опипва тялото и&#768;ѝ. Твърди се, че тя присъства на жертвоприношения на новородени деца, чиито сърца и вътрешности били изгаряни, стривани и прибавяни като любовно лекарство в храната на краля. Монтеспан е обвинена в опит да отрови съперницата си и самия крал. Тя решава, че след като вече не притежава Луи, той не може да принадлежи и на никоя друга. Неясно дали от кавалерство, или понеже се чувства поласкан, Луи ХIV никога не признава публично обвиненията, но отстранява любовницата си от леглото си и от двора, след като я осигурява с достатъчно състояние – символичен знак за заслугите и&#768;ѝ.
 
Следват многобройни кратки любовни приключения, преди Луи да се обвърже с мадам Дьо Ментенон, вдовица на сатирика Пол Скарон и официална гувернантка на кралските деца. Дълбоко религиозна жена, отвратена от сексуалните нужди на сакатия си съпруг, който е сладострастен, въпреки парализата и консумира брачните си права само орално, тя първоначално отблъсква вниманието на краля и молбата му да стане негова любовница. Понеже мадам Дьо Ментенон изгаря всички любовни писма на Луи ХIV след смъртта му, има противоречия по въпроса дали е споделяла леглото му още преди тайния им брак, когато тя е на 48, а той на 45 години. Предполага се, че тя е била „технически“ девствена при сключването на този брак. Морганистичната брачна церемония, по време на която кралят и&#768;ѝ поверява лявата си ръка, вместо дясната, титулува тази жена – простонародна по произход – да бъде кралска съпруга без право на наследство и претенции за кралица. Определяна като фригидна по природа и неприемаща извънбрачните афери на Луи ХIV, мадам Ментенон се бори да промени краля и да спаси душата му, все така подвластна на неспокойната му влюбчива природа. „Представете си“, казва тя, „робството да забавляваш мъж, ненаситен в забавленията си“. „Кралицата селянка“ постига своето – единствено тя е в леглото на краля до смъртта му, когато той умира от гангрена пет дни преди 77-ия си рожден ден.
 
== Франция след смъртта на Луи XIV ==