Битка при Ангора: Разлика между версии

| резултат = Решителна победа за [[Тимур]]

'''Битката при Ангора''' или '''битката при Анкара''' се води между войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и на османския султан [[Баязид I]] на полето до [[Ангора]] (дн. [[Анкара]], [[Турция]]) на [[20 юли]] [[1402]] г. Тежкото поражение на турците и пленяването на Баязид от Тимур разтърсват [[Османската империя]], но [[българите]], [[гърците]], [[Сърби|сърбите]] (които участват в битката като турски васали[[васал]]и) и другите балкански народи не успяват да се възползват от възможността да премахнат османската заплаха за [[Европа]].

Тимур е най-силният владетел на [[Централна Азия]] след [[Чингис хан]]. Той се издига от маловажно благородническо семейство и чрез упорити безспирни завоевания се опитва да възстанови [[Монголска империя|Монголската империя]]. През [[1390]] г. завладява [[Грузия]] и [[Азербайджан]] и стига до границите на [[Османската империя]]. Баязид иска [[данък]] от едно малко емирство, заявило верността си към Тимур, и когато получава отказ, заплашва, че ще го нападне. Тимур тълкува това като обида към лично него и през 1400 г. разорява турския град Себаст (дн. [[Сивас]], Турция). Конфликтът е кулминация на обидни писма, разменяни между двамата владетели в продължение на години. Когато Тимур нахлува в [[Анатолия]] от изток през 1402 г. Баязид тръгва с войските си да го пресрещне и достига Ангора, където научава, че монголската войска е видяна при Сивас на изток. Баязид решава да напредне, за да защити узрялата реколта в района, но Тимур ловко заобикаля южния му фланг и обсажда [[Ангора]]. Той също използва агенти, които да се свържат с татарските конници на Баязид и да разпространяват раздор между тях и турците. Турците маршируват обратно под горещото анатолско слънце и намират враговете си на старото им лагерно място. Баязид решава да нападне.<ref>[http://www.fanaticus.org/DBA/battles/angora.html The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD]</ref>

[[File:Chlebowski-Bajazyt_w_niewoli.jpg|thumb|ляво|400px300px|На Баязид I му се наложило в края на земните си дни всяка сутрин да „лъска чепика на господаря на Азия“. Зложелателите го одумвали, че любимата му жена от [[харем]]а [[Оливера Лазаревич|Оливера]] служела като столче за изправяне на Тимур след сутрешната процедура. (худ. [[Станислав Хлебовски]], [[1878]] г.)]]

Баязид е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а съпругата на Баязид [[Оливера Лазаревич|Деспина Оливера Лазаревич]] е карана да служи гола на масата му.<ref>[http://www.fanaticus.org/DBA/battles/angora.html The Battle of Angora, Friday, July 28, 1402 AD]</ref> След осем месеца подложен на такива унижения Баязид получава удар и умира през март 1403 г.

Войските на Тимур превземат и опустошават първата османска столица [[Бурса]]. Превземат и [[Измир|Смирна]] от [[Хоспиталиери|Рицарите на Св. Йоан]]. Повечето от неосманските емири[[емир]]и, които са изгонени от [[Анатолия]] и търсят убежище при монголците, са възстановени на местата им.

Тимур може би е мислел за преминаване с войската си в Европа, но скоро губи интерес и започва да планира нахлуване в [[Китай]], на път за който умира. Османската империя изпада в [[гражданска война]] между четиримата синове на Баязид, която дава още 50 години живот на византийската столица [[Константинопол]], но в крайна сметка османците се възстановяват и възобновяват нашествието си в Европа.

Кризата в Османската империя дава възможност на българските князе [[Константин II Асен|Константин]] и [[Фружин]] да вдигнат през [[1408]] г. [[въстание на Константин и Фружин|въстание]], което е потушено до [[1413]] г.