Разлика между версии на „Митрю Аркумарев“

м
точка; козметични промени
м (точка; козметични промени)
'''Димитър (Митрю) Стаматов Аркумарев''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], войвода на [[ВМОК|Върховния комитет]], [[ВМОРО]] и [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]].
 
== Биография ==
Митрю Аркумарев е роден в село [[Доганхисар]], Западна Тракия на 12 октомври 1881 г. Остава сирак и го отглеждат негови роднини. Присъдинява се към [[ВМОК]], последователно към четите на [[Христо Арнаудов]] и [[Вълчо Антонов]]. През Балканската война Аркумарев, преминал вече във ВМОРО се включва като доброволец в [[МОО]]. По време на Междусъюзническия въоръжен конфликт, родната му къща е опожарена и семейството му бяга към пределите на България. По същото време той е четник в четата на [[Димитър Маджаров]]. Развитието на събитията принуждава Маджаров да раздели четата на две,като ръководството на едната част от четниците поверява на Митрю. Целта е да се пресече пътя на турците, пленили многобройно българско население с намерение да го прекарат срещу град [[Фере]] и там да го изтребят. С действията на двете чети, тези действия са осуетени. Когато Маджаров разпуска по-късно четата си в село [[Ятаджик]] той научава, че част от семейството му е избита от турците. За отмъщение той организира група четници и подпалва джамията в село [[Бадурен]], където в този момент провеждат общо събрание местните турци. Всички затворени в джамията турци изгарят, а за това си деяние Аркомарев и предвожданата от него четници биват арестувани и дадени под съд от тогавашната българските власти. Обаче на самото съдебно заседание, сградата на съда е обградена от кавалерийски ескадрон, командван от войводата [[Таню Николов]], който ултимативно нарежда на прокурора да освободи подсъдимите. При избухване на Първата световна война Аркумарев постъпва в редовете на българската армия, като служи в 40-ти пехотен Беломорски полк. Участва в боевете при завоя на река Черна и на кота 1050. След войната срещу него и други тракийски българи гръцките власти в град Гюмюрджина, който след войната е предаден на Гърция, инсцинират съдебен процес по обвинение в шпионаж в полза на България. Съдът ги осъжда на смърт. По стечение на обстоятелствата осъдените успяват да избягат в България.
 
На проведения на 25-ти май 1920 г. до село [[Химитли]], Гюмюрджинска околия конгрес на български и турски делегати се оформя идеята за съвместна съпротива в Западна Тракия. Почти три години, от 1920 до 1922 г. Аркумарев е отново войвода на самостоятелна чета. По късно четата му се присидинява към [[Българо-турската вътрешна революционна организация]]. По цялата територия на Беломорска Тракия през есента на 1922 г. и тървата половина на 1923 г. се водят сражения между четите на българо-турската [[ВТРО]] и части на редовната гръцка армия. След разцеплението на организацията той разпуска своята чета. Бившият вече войвода става настоятел и сътрудник на вестник „Бъдеще“, излизащ в Истанбул, който помества материали срещу гръцката окупация на Южна Македония и Беломорска Тракия. Семейството му се установява в село [[Цар Калоян (село)|Цар Калоян]], Пловдивско. В периода 1930-1940 г. той е привлечен за сътредник на българското армейско разузнаване. През 1941 г. след [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на Западна Тракия]] към българската държава, той се мести в [[Дедеагач]], а после в [[Гюмюрджина]]. След 9 септември 1944 г. пристига в Пловдив при семейството на сина си. Една седмица след връщането му е арестуван от новите власти и малко след това е разстрелян край село [[Коматево]]. По-късно е обявен за безследно изчезнал от комунистите.<ref>[https://books.google.bg/books?id=GuygAAAAMAAJ&q=%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D1%8E+%D0%90%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2&dq=%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D1%8E+%D0%90%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2&hl=bg&sa=X&ei=qjbrVKDBPIzUarKRgugI&ved=0CCAQ6AEwAA Шивачев, Стефан. Тракийската организация в Пловдив, Издателство „Макрос 2000“, 1997, с. 131.]</ref>
 
== Бележки ==
<references />