Георги Пирински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 88.203.201.198 (б.), към версия на Kerberizer
Етикет: Отмяна
Ред 17:
Пирински е роден в [[Ню Йорк]] в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист [[Георги Пирински (старши)]] и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те год. е преподавател по [[американска литература]] в [[Софийския университет]]. Семейството му е експулсирано от [[Съединените щати]] през 1953 г.
 
Завършва средно образование през 1966 г. в 114-та гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в [[БНА]]. През 1972 г. Пирински завършва [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] (УНСС) в [[София]]. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния [[ЦК на БКП|Централен комитет]].
 
Смятан за близък до [[Андрей Луканов]], Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след [[10 ноември 1989]] г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] и във [[второто правителство на Андрей Луканов]], външен министър в [[правителството на Жан Виденов]]. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за [[президент]] с кандидат за вицепрезидент [[Иван Маразов]], но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.