Вълко Добруджански: Разлика между версии

| описание=легендарен, предполагаем княз (крал) на [[Добруджанско деспотство|Добруджа]]

| изображение за личността=

| описание на изображението=

| коронация=

| обкръжение=

| герб=

}}

 

[[Файл:BGKaliakra-fortress-2003.jpg|мини|300п|[[Калиакра]] - втората по значение [[крепост]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] след [[Варна]]]]

== Произход ==

Според "Факийско предание", написано през 80-те г. на ХІХ в., Вълко е роден като син на Стоянка, с монашеско име Ефросина, и племенник на [[Момчил войвода]]<ref name="ZR1421" />, вероятно в региона на [[Странджа]] или в [[Източните Родопи]], където Момчил е бил начело на независима област, негово лично владение.

== Управление на Добруджанското княжество ==

=== Възкачване на престола ===

=== Феодалният сепаратизъм ===

От края на на [[XIV век|XIV в.]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] се наблюдава разпокъсване на територията му между отделни дребни [[феодал]]и в съответните области. През 1391 г. [[Власи|влашкият]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] се титулова ''"господар на Дръстър и деспот на земите на Добротица"'' (''Tristrii dominus ac terrarum Dobrodicii despotus''), тъй като през 1390 г. предприема военен поход в [[Добруджа]], превземайки по-голяма част от територията и&#768;. През 1391-92 г. след [[Османска империя|османска]] контраатака той е прогонен отвъд [[Дунав]], а през 1395 г. приключва и управлението на [[Иванко]]. Докато северните части около делтата на Дунав остават под властта на влашки войводи под водачеството на Мирчо Стари и излизат от контрола на Добруджанското княжество, то около [[Силистра]] ([[Дръстър]], гр. ''Δουρόστολον''), подчинена на Османската империя още от 1388 г.<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка история на България", издателство "Наука и изкуство", София - 1983 г., стр. 104</ref>, се обособява споменаваният единствено от [[Спиридон Габровски]] болярин [[Лазар Евхаитски|Лазар]]<ref name="ZR1423">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском"</ref>, който съдейства на Вълко и на практика е не повече от управител в областта.

== Военни походи ==

=== Обсадата на Константинопол ===

Още от 1391 г. [[Баязид I|Баязид]] обсажда [[столицата]] на [[Византия]] - [[Константинопол]], като [[обсада]]та завършва с неуспех чак през 1401 г. В този поход участват и [[васал]]ите му – Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]], предвождащи войските на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]]<ref>Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Баязета, царя турскаго": ''"...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."'' </ref>. В продължение на 10 години армиите на [[Османската империя]] и на съюзниците и&#768; опустошават съседните на града земи, докато [[монголи]]те, заедно с други [[Тюркски народи|тюркски племена]], начело с [[Тимур]], не застрашават целостта на империята в [[Мала Азия]]. [[Картинка:Musa Çelebi.jpg|мини|150п|ляво|[[Муса Челеби]] - [[султан]] по време на [[Османско междувластие|междувластието]], управлявал [[Османска империя|османските]] земи на [[Балканите]]]]През 1402 г. Баязид претърпява поражение в [[битката при Ангора]] (Анкара), попада в плен и по-късно умира. Не е ясно дали войската, предвождана от Вълко, преминава заедно с Баязид в [[Азия]], но след нея той продължава да изпълнява васалните си задължения към [[Муса Челеби|Муса]], един от синовете на Баязид.

=== Поход срещу сърбите ===

По време на [[Османско междувластие|междувластието]] в [[Османската империя]] земите и&#768; на [[Балканите]] се поемат от [[Муса Челеби]], като на него служи и на практика подчиненото му [[Добруджанско деспотство|Добруджанско княжество]]. През 1411 г. той предприема поход срещу [[Сърбия|сърбите]], съпротивляващи се срещу османската експанзия на полуострова, придружаван от Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]]<ref> Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...пойде султан Мусіа на сербов, взявши съ собою и болгарских князей (...) Вълка добриџанскаго и Лазара еѵхитскаго..."''</ref>. Военните действия се водят в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'')<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...Мусіа пойде путем сярским на сербов..."''</ref>, но по същото време [[Въстание на Константин и Фружин|български въстаници]] в района на [[Костенец]] нападат османски военни части<ref>Пак там, гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских": ''"...какъ пріиде на Костенецъ между горам великим, и стекошася болгаре из горах великих нощію и убиша его тамо..."''</ref> от похода на брата на Муса - [[Йозум Муслуман|Йозум]], целящ да подчини напълно [[България]]. Не е ясна точната причина за промяната на отношенията между Муса и неговите български васали, но те биват убити<ref name="ZR1422">Спиридон Габровски: "История во кратце о болгарском народе словенском", гл. "О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских":''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>, след което Муса насочва войските си срещу България. Със смъртта на Вълко приключва и автономното съществуване на Добруджанското княжество.

== Вижте също ==

{{дребно2|1=

* [[Муса Челеби]]

}}

{{пост начало}}

{{пост|[[Добруджанско деспотство|владетел на Добруджанското княжество]]|[[1395]]|[[1413]]|[[Иванко (княз)|Иванко]]|[[--]]}}

{{пост край}}

[[Категория:Добруджанско деспотство]]

[[Категория:Деспоти]]