ISO 639: Разлика между версии

'''ISO 639''' е [[стандарт]]ът на [[ISO]] за съкратено (кодирано) означаване на наименованията на [[език|езиците]]. В стандарта не са включени езици, проектирани специално за машинно ползване, като например езици за компютърно програмиране и реконструирани езици.

* '''ISO 639-1:2002 Codes for the representation of names of languages -- Part 1: Alpha-2 code''' (Кодове за представяне на наименованията на езиците. Част 1: Код алфа-2)

Тази част на ISO 639 дава кодове, състоящи се от двубуквени означения за представяне на наименованията на езиците. Означенията в тази част на ISO 639 първоначално са били съставени за използване в терминологията, лексикографията и лингвистиката, но могат да бъдат приети и за всякакви други приложения, които изискват езикът да се изрази в двубуквена кодирана форма, по-специално в компютъризирани системи. Кодът алфа-2 е бил съставен за практическо използване за по-голямата част от основните световни езици, които не само са най-често представени в общия обем на световната литература, но на които езици съществува значителен обем от специализирани езици и терминология.

* '''ISO 639-2:1998 Codes for the representation of names of languages -- Part 2: Alpha-3 code''' (Кодове за представяне на наименованията на езиците. Част 2: Код алфа-3)

Стандартът ISO 639-2 съдържа трибуквените кодове на всички езици, включени в ISO 639-1, но го разширява, като добавя кодове за варианти на езиците. Например, в ISO 639-1 за френски език има само един код — '''fr''', докато в ISO 639-2 за него има три кода: '''fre''' или '''fra''' за съвременен френски, '''frm''' за средневековен френски (French, Middle ([[1400]]— [[1800]])) и '''fro''' за старофренски (French, Old ([[842]]—[[1400]])).

* '''ISO 639-3:2007 Codes for the representation of names of languages -- Part 3: Alpha-3 code for comprehensive coverage of languages ''' (Кодове за представяне на наименованията на езиците. Част 3: Код алфа-3 за изчерпателно обхващане на езиците)

ISO 639-3 представя също трибуквени кодове на езиците. Идентифицирането на езиците по този стандарт е подходящо за широк кръг от приложения, като например в компютърни системи и навсякъде, където съществува потенциалната необходимост от поддържането на голям брой езици, за които се знае, че съществуват или че някога са съществували. Докато ISO 639-1 и ISO 639-2 са насочени предимно към най-разпространените езици в света, респ. които са най-често представени в световната литература, ISO 639-3:2007 се опитва да представи възможно най-пълното изреждане на съществуващите езици, включително живи, мъртви, древни и изкуствени езици, големи и малки, с и без писменост. В резултат, ISO 639-3:2007 се занимава и с голям брой по-малко познати езици.

* [[Кодове на езици]]

* [http://www.loc.gov/standards/iso639-2/langcodes.html Списък на кодовете на езиците (на англ.)]

* [http://www.sil.org/iso639-3/ Регистрационен орган на ISO 639-3]