Алдомировци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м дребни грешки
Ред 22:
Село Алдомировци е разпределителна точка към повечето от останалите населени места в Община Сливница – Братушково, Бърложница, Радуловци и Извор, през които се достига до Бахалин, Драготинци, Повалиръж и Пищане.
 
На височината МрамораМрамор в '''село Алдомировци''' се намира [[Паметник (Алдомировци)|Първия войнишки паметник]] (туристическа информация) в страната, които бе включен в 100-те Национални туристически обекта на България.
 
На около 1,5 км от ж.п. гара Алдомировци се намира една от забележителностите на селото – '''[[Алдомировско блато|Алдомировското блато]]'''. Блатото е '''защитена местност''' с цел „опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации на 40 вида висши растения“. Площта му е 129,40 хектара. В него се срещат много редки видове растения и водолюбиви птици (бойница, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, малка чайка и други). Тук е и рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг. от 1982 година.
Ред 32:
== История ==
[[Картинка:Aldomirovtzi-pametnik 1895.JPG|мини|Паметник на загиналите в сражението край Алдомировци, [[Сръбско-българска война]], 1885. Този паметник е първият войнишки паметник в България.]]
В околностите на Алдомировци се провеждат част от бойните действия по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] и [[Сливнишко сражение|Отбранителното сражение при Сливница]] на [[5 ноември|5]]-[[7 ноември]] [[1885]]. Тук са разположени частите на „Преславския редут“ и „Знаменития люнет“. На височината Мрамор край гробището на село Алдомировци се намира [[Паметник (Алдомировци)|Първият войнишки паметник в България]].<ref>[http://history.slivnitsa.com/първи-войнишки-паметник-алдомировци Първият войнишки паметник в България]</ref> В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Паметникът е посветен на разградските и преславските войници и офицери, дали живота си за Родината в боевете от Сръбско-българската война през 1885 г. При освещаването на паметника е присъствал и Княз Фердинанд, съществува снимка, която документира присъствието му.
 
При честване на годишнини от битката при Сливница, до паметника на геройски загиналите, заедно с българския трибагреник се е поставял и [[Италия|италианският]] флаг, в чест на италианските работници работили по жп линията, които участват в строежа на защитните съоръжения около селото.