Велики Преслав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Велики Преслав |
||
Ред 20:
'''Велѝки Пресла̀в''' (само Преслав до 1993 година) е град в [[област Шумен]], Североизточна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[община Велики Преслав]]. Населението на града към края на 2009 година наброява 8 951 жители<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php Население – градове в България – „WorldCityPopulation“]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref>, което го прави третото по големина населено място в областта.
== География ==
Ред 32:
В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-преславската култура]]. ''Външният град'' е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския [[чертог]]: величествени каменни дворци като ''Големия дворец'' и ''Тронната палата'' с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони ''[[Кръгла църква]]'' и други.
''„Когато смерд и беден човек, и странник дойди отдалеч до крепостните стени и кули на княжеския дворец [столицата Преслав] и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе вътре вижда от двете страни издигащи се постройки, украсени с камък и изписани с дърво и други неща. А като влезе в двореца [вътрешния град] и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни … Бедният започва да губи ума си и да им се чуди.''
{{основна|Нашествие на Светослав I в България|Обсада на Дръстър (971)}}▼
''Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той, когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: „Какво видя тям?“, ще рече: „Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред.“ ,'' от '''"Шестоднев" на Йоан Екзарх.'''
Българският език е обявен за официален в богослужението и държавната канцелария. „''И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството... И Преслав град гради и създаде в двадесет и осем години...“'' – така в апокрифното историописание '''„Видение на пророк Исая“ от XI в.''' се разказва за новия престолен град, изграден от Симеон.
А '''арабския историк от Х век Ал-Бакри''' пише - ''"Аз не съм бил в неговата(на българския Цар) страна,но видях неговите пратеници в град Марзинбург(Магдебург),когато те дойдоха при цар Хут(Отон I),те(българите) носеха тесни дрехи и се опасваха с дълги пояси,на които бяха прикрепени копчета от злато и сребро.Техния цар е много могъщ,той поставя на главата си корона,има секретари,регистри и областни управители и заповядва и забранява според(установените) порядки и церемонии,както е обичайно за царете и велможите.Те(българите) имат книжнина и са превели евангелието на славянски,тъй като са християни"''
Като столица на силна и могъща държава, градът е с 5 кв.километра площ,опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена показват бурния процес на строителство, съпътствано с разширяване на укреплението в пред столичния период до текста от '''апокриф''' от ХІ в.:
''„Симеон… създаде велики градове по морето, и великия град Преслав той създаде, и там, в него, прие царството, което се простираше до града наречен Звенчан (Сърбия) и до Солун. И Преслав град той гради и създаде в 28 години…"''
В четирите си посоки стените завършват с кръгли кули, а портите от север, юг и изток са се издигали във височина на почти 14 -15 м. с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускаща се желязна решетка, нар. катаракта. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от най-силния за времето си военен гарнизон. Вътрешната крепостна стена или цитаделата огражда най-важните сгради – светски и църковни, „където се пазели съкровищата на българите“: Дворцовият комплекс, където е живял и посрещал своите гости владетеля, най-представителния църковен храм – владетелската базилика, Патриаршеският комплекс, административната сграда на изток и красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата и архитектурния комплекс на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка водопроводна система за питейна вода и канализация за атмосферните и отходни води. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят – бани с басейни, отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от север, юг и изток се издигали множество жилища, болярски имения, манастири и църкви, станали последен дом на известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер току над самата река блести Кръглата /Златна/ църква – “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия наос и дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на българската държава. Златната църква е израз на най-високите достижения на старобългарската култура и по точно на монументалното изкуство през Симеоновия „златен“ век.
Върховете, които достигат в града занаятите, архитектурата, изкуствата и писмеността, определят всъщност облика и чертите на ранната българска култура и по безспорен начин говорят за големите творчески възможности на старобългарските майстори, книжовници и художници. Така столицата Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи на Константинопол – столицата на Източно Римската империя. Златният век на България /ІХ-Х в./ е един кратък за мащабите на историята период от време, но начертал за столетия напред културното развитие на България и утвърждаването на българската и славянска цивилизация. И някак лесно и бързо надскочил пределите на Българската държава и развитието на Европа още тогава. Появяват се десетки нови манастири, работилници за обикновена гледжосана или белоглинена керамика,пещи, скриптории с усърдни монаси, архитекти, строители, дърводелци и резбари.
Навсякъде в столицата израстват сгради, храмове, украсяват се със скулптури, мозайки, сребро, злато и стъкло, мраморни колони, фризове, лъвове и орли… И нови по дух хора – изтънчена аристокрация с вкус и око за красивото.
И разбира се, ''Симеон ”…като нов Птоломей, събрал всички божествени книги, с които палатите свои изпълнил”'''/анонимна “Похвала за цар Симеон “ – Х в/.'''''
Който може, чете и се чуди на “Шестоднев “ на Екзах, на трактата “За буквите” на Черноризец Храбър, “Беседата против богомилите“ на презвитер Козма, похвалните жития и анонимната летопис. Редят се и превеждат мисли от древногръцката литература, астрономия и история, философски трактати, “човърка” се човешкото тяло(анатомия). Пише се на нашия език и с кирилски букви.
▲'''<big>Превземане на града през 971</big>'''{{основна|Нашествие на Светослав I в България|Обсада на Дръстър (971)}}
В края на 60-те години на [[X век]] киевският княз [[Светослав I]], подтикнат от византийския император [[Йоан I Цимиски]], тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове [[Дръстър]] (дн. Силистра) и Преслав ([[971]]). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар [[Борис II]] и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Градът е освободен от цар [[Самуил]] през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. След възобновяването на българската държава след [[Въстание на Асен и Петър|въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър]] (1185-1187) Преслав отново се превръща в българска крепост.
Line 178 ⟶ 199:
'''Медии'''
* [http://www.sedmica.velikipreslav.bg/ официален сайт на местния вестник „Седмица“]
*https://www.vesti.bg/bulgaria/srednovekoven-vodoprovod-otkrit-vyv-veliki-preslav-6009955
*https://bulgarianhistory.org/preslav-grad-gradi-i-suzdade-v-28-godini-veliki-preslav-perlava-na-simeonovata-bulgaria/
'''Други връзки'''
| |||