Райко Даскалов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Убити дипломати, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 20:
 
След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове Даскалов се завръща в България. Член на Постоянното присъствие на БЗНС, той е избиран трикратно за народен представител (1919-1923).<ref name="ташев"/> Последователно е [[министър на земеделието и държавните имоти]] (1919-1920), [[министър на търговията, промишлеността и труда]] (1920-1922) и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] (1922-1923) в [[Правителство на България (40)|правителството]] на Александър Стамболийски.<ref name="ташев"/> Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на [[Трудова повинност]] и на [[Оранжева гвардия]], която лично оглавява. През септември [[1922]] организира конгреса на цвеклопроизводителите в [[Търново]], който е използван за разгонване на учредителния събор на опозиционния [[Конституционен блок]], като върху много от участниците в него е упражнено физическо насилие.
 
[[File:Bust monument to Rayko Daskalov, Sofia, Бюст паметник на Райко Даскалов, София 3.jpg|thumb|250px|Бюст-паметник на Райко Даскалов в София]]
 
Като член на ръководството на БЗНС и на правителството Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране на дейността на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] (ВМРО). По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през [[1922]] и в началото на 1923 година, поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. На [[15 декември]] 1922 година срещу него е извършен неуспешен опит за убийство от страна на [[Асен Даскалов]]<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/47.php Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (47. Атентатът в Народния театър)]</ref>.