Петър Завоев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 23:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912–1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12 лозенградска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София 2006, стр. 262</ref> След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на вестник „[[Ново време (1919 – 1923)|Ново време]]“ (1919 – 1923).
 
През 1923 година е един от основателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] и председател на [[СъюзЩипско наблаготворително македонските емигрантски организациибратство|Щипското благотворително братство]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|издател= Македонски научен институт}}</ref> С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „[[Литературен глас]]“, „Мир”, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „[[Македонски преглед]]“, „Родина“ и други.
 
След 1944 година П.Петър Завоев е преследван от властите. В периода 1949–1953 година той е изселен в [[Ловеч]].
 
Умира в 1969 година в София.<ref name="София помни 61">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=61 | заглавие=Парцел 61 |достъп_дата = 2018-05-07 |издател=София помни }}</ref>
Ред 34:
В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., е включена книгата му „Град Щип“.<ref>Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 29.</ref>
 
По-известните псевдоними на П. Завоев са: Прохор Пчински, Петър Сладкодумов, Пиеро, Белоглавов, Дон Педро, Гаврил Лесновски, Макар Чудра, Хаджи Еремия, Онуфрий Бодкин, Отински и други.<ref name="РБЛ 44">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 44 }}</ref>
 
=== Съчинения ===