Разлика между версии на „Димитър Петков“

м
(добавки по 1879-81)
 
=== В политиката ===
След войната Димитър Петков е чиновник в Министерството на вътрешните работи. През този период той активно се самообразова и става редовен посетител на сбирките в дома на водача на [[Либерална партия|Либералната партия]] [[Петко Каравелов]].<ref name="якимова">{{cite book | last = Якимова | first = Милена | year = 2010 | title = София на простолюдието (С тарикатско-български речник) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-954-321-682-6 | pages = 49 – 52}}</ref> През март 1881 година в консервативния вестник „[[Български глас (1879 – 1883)|Български глас]]“ излиза статия, според която Петков се изказвал одобрително за убийството на император Александър II, нещо, което се налага той многократно публично да отрича.<ref name="якимова"/> Противопоставя се на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], за което е осъден и остава в затвора от [[1882]] до [[1884]] г. След освобождаването му става близък сътрудник на [[Стефан Стамболов]] и се присъединява към създадената от него през [[1886]] г. Народнолиберална партия.
 
=== Кмет на София ===