Черноменска битка: Разлика между версии

| място = река [[Марица]] (близо до село [[Черномен]], днес Орменио,<br/> [[Западна Тракия]], [[Гърция]])

| командир2 = '''''[[Лала Шахин]]''''' <br/> '''''[[Хаджъ Илбеги]]

| сила1 = ~ около 20 000

| сила2 = ~ около 4 500 - – не е известен точен брой

| жертви1 = ~ големи - – армията е унищожена

'''Битката при Марица''', или '''битка при Черномен''', се състоява край река [[Марица]], близо до село [[Черномен]] (днес Орменио в [[Гърция]]) на [[26 септември]] [[1371]] година между силите на османския военначалниквоеначалник от гръцки [[произход]] на [[Мурад I]] - – [[Лала Шахин]] и сборна войска под предводителството на братята [[Мърнявчеви]].

След 1365 г. [[Вълкашин]] е вече с кралско достойнство и е обявен от [[Стефан V Урош V]] за съуправник на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Неговият брат [[Йоан Углеша]], по това време е [[деспот]] на [[Сяр]]. Християнските сили са събрани под [[Душаново царство|християнското имперско]] знаме, но се състоят предимно от [[българи]] от [[Македония (област)|Македония]] и югозападните [[българско землище|български земи]], [[сърби]] от [[Требине]] и [[Далмация]], и малко [[албанци]] <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>, наброяващи според монаха Исайа[[Исая -Серски (XIX век)|Исайа]] – около 60 000 души;, според [[Димитър Кантакузин -]] – 70 000 души, а според [[Мавро Орбини -]] – 20 000 'отбрана„отбрана войска'войска“.

Османските завоевания на [[Балкани]]те се изразяват в последователно подчинение на остатъците от [[Византийската империя]] и останалите християнски [[Феодализъм|феодални]] държави. [[Велика схизма|Великата схизма]] тегне над християнския свят, а и политическите реалности в [[Централна Европа]], като например конфликтите между [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Унгария|Унгарското кралство]], както и неефективната [[секуларизация]] на [[Католицизъм|католическата църква]] оставят народите на Балканите сами срещу конниците на Мурад I. Според немския историк [[Цинхайзен]], който се позовава на османски източници, ''[[casus belli]]'' за военните действия завършили с Черноменската битка, е превземането на [[Пловдив]] от османците. През втората половина на [[XIV век]] османската [[експанзия]] достига своя пик на Балканския полуостров.

Крал Вълкашин и деспот Углеша поемат на поход, за да направят изненадваща атака срещу османците в тяхната столица [[Одрин]], докато [[Мурад I]] е в [[Мала Азия]]. [[Османска армия|Османската армия]] е много по-малка, но поради използваната от нея удачна [[тактика]] (нощно нападение на християнския лагер, при която [[караул]]ните постове не са си на мястото), Хаджъ Илбеги, който е подчинен на Лала Шахин успява да победи християнската армия и да убие Вълкашин и Углеша.

Битката е част от османската кампания за завладяване на [[Балкани]]те,Балканите и е предшествана от завземането на [[Созопол]] от османците, а е последвана от превземането на градовете [[Драма (град)|Драма]], [[Кавала]] и [[Сяр]] в днешна [[Егейска Македония]]. Битката предшества с 18 години [[Косовска битка|битката на Косово поле]] от [[1389]], в която християнските сили за пореден път не успяват да се противопоставят успешно на османската агресия и след която част от останалите извън османска власт земи, попадат под [[васал]]на зависимост от османците.

{{цитат|''Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички западни градове и области. Като убиха юначния деспот Углеша, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад... Уви! Какво прескръбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове. Не остана княз или вожд, или наставник някой мужду людете, нямаше кой да ги избави и спаси; всички бяха обзети от турския страх и юначните някога сърца на доблестните мъже сега се бяха обълнали на слаби женски сърца... И наистина тогава живите облажаваха по-рано умрелите.''}}

В посладиепослание от 1373 г. на папа [[Григорий ХІXI]] до архиепископа на Гран папата пише:

{{цитат|''Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи..., от не много време и особено от 20 месеца насам нападаха с постоянни враждебности, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощастното робство, като някои от тях, уви! – се отрекоха от Христовото име.''}}

* Turnbull, Stephen R. ''The Ottoman Empire 1326- – 1699'', Osprey Publishing, 2003.