Леонардо да Винчи: Разлика между версии

Леонардо да Винчи е роден на [[15 април]] [[1452]] г. в град [[Винчи]], тогава владение на [[Флоренция]], като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи.{{hrf|Chiesa|1967|83}}{{hrf|Vezzosi|1997}} Майка му Катерина произхожда от селско семейство.{{hrf|Vezzosi|1997}}{{hrf|Chiesa|1967|83}} Изказвани са предположения, че Катерина е била робиня от [[Близък изток|Близкия изток]], но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на техния син, връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца.

Първите биографибиографии на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според [[Джорджо Вазари]] (1511 – 1574) ''„с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“''. Според един анонимен флорентински автор ''„той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице". Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада, - къдрава и добре разчесана.“''

Сер Пиеро се преселва със семейството си във [[Флоренция]] през около 1464 година. През 1466 г., едва четиринадесетгодишен, Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец [[Андреа дел Верокио]] (1436 – 1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града.{{hrf|Rosci|1977|15}} Сред известните художници, чиракували или сътрудничили на Верокио, са [[Доменико Гирландайо]], [[Пиетро Перуджино]], [[Сандро Ботичели]] и [[Лоренцо ди Креди]].{{hrf|Bortolon|1967|}}{{hrf|Arasse|1997}}

При Верокио, Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но научава и разнообразни технически умения{{hrf|Rosci|1977|27}} в областта на [[химия]]та, [[металургия]]та, [[металообработване]]то, отливането на [[гипс]], обработката на [[Кожа|кожи]], механиката и дърводелството.{{hrf|Martindale|1972}}

В края на май 1472 г. на върха на латерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „[[Санта Мария дел Фиоре]]“ са поставени златно кълбо и кръст. Изпълнението на тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо е най-близък свидетел на разработването на проекта. През същата 1472 г. на Верокио е дадена поръчка да се нарисува картината „Кръщението Христово“. Верокио рисувал само очертанията на фигурите, а неговите чираци ги довършвали. На Леонардо се паднал да нарисува ангелът и част от пейзажа на долния ляв ъгъл. Твъди се, че когато Верокио го видял останал толкова изумен, че се заклел повече да не докосва четка.

Запазени са съдебни архиви, според които през 1476 годинаг. Леонардо и трима други младежи са обвинени в [[содомия]], но са оправдани.{{hrf|Chiesa|1967|83}} Няма сведения за живота и работата му през следващите две години,{{hrf|Priwer|2006|245}} но през 1478 годинаг. вече е напуснал дома на баща си и ателието на Верокио.

Според една ранна анонимна биография, през 1480 годинаг. той живее в дома на фамилията [[Медичи]] и работи в градината на площад „Сан Марко“.{{hrf|Chiesa|1967|83}} От 1469 годинаг. Флоренция се управлява от [[Лоренцо Медичи]], наричан „Великолепния“. Родът на МедичитеМедичи забогатява през 14 – 15 век от търговски и банкови операции. Сега в лицето на Лоренцо този род обръщал малко внимание на развитието на промишлеността и търговията. Лоренцо обичал разкоша, блестящите и пищни тържества, парадите, турнирите.

През януари 1478 годинаг. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството – [[Палацо Векио]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}} Работата върви бавно – изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината. През март 1481 годинаг. той започва и картина за манастира Сан Донато в [[Скопето]], но и тя не е довършена, поради заминаването му за [[Милано]].{{hrf|Wasserman|1975|77 – 78}}

От 1478 годинаг. е бележката: ''„…1478 година започнах две деви Марии“''. Една от картините е навярно „''Мадона Беноа''“ или „''Мадоната с цветето''“, която се намира в руския музей „[[Ермитаж]]“. Приблизително по това време е създадена картината „''Свети Йероним''“.

През 1482 годинаг. Леонардо, който според Вазари е надарен музикант,{{hrf|Winternitz|1982}} конструира сребърна [[Лира (музикален инструмент)|лира]] с формата на конска глава. Лоренцо де Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог [[Лудовико Моро]], след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.{{hrf|Rossi|2001|33}}

[[Милано]] по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан [[Джан Галеацо Сфорца]], но фактически управлява неговият чичо [[Лудовико Моро|Лудовико Сфорца]], наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на МедичитеМедичи, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато тукв Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място – на военното.

През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер.{{hrf|Arasse|1997}} В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на [[подвижен мост|подвижни мостове]], бойни машини, артилерийски [[оръдие|оръдия]], както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец.{{hrf|leonardo-history.com}} В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: ''„А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.''{{hrf|leonardo-history.com}}

През 1487 – 1490 годинаг. той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.

Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени, докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във [[Флоренция]], Милано, [[Рим]] и дори на преклонна възраст във [[Франция]]. Докато е в Милано, той разработва проблемите за [[напояване]]то на „Ломелина“ – безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494 – 1498 годинаг. Леонардо ръководи изграждането на [[канал]]а в Мартезана, като го довежда до вътрешния ров на Милано.

В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект [[Браманте]] (1444 – 1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога. Несъмнено Леонардо се е занимавал с [[анатомия]], още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 – 1495 годинаг. започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му [[нервна система|нервната система]].

През този период да Винчи създава и прочутата си „''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайна вечеря]]''“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“.{{hrf|Kemp|2004}} По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „[[Дамата с хермелина]]“ и „[[Мадона Лита]]“

По време на престоя си в Милано между 1493 и 1495 годинаг. Леонардо споменава в данъчните си документи, като член на неговото домакинство, жена на име Катерина. Записките, свързани с нейното погребение през 1495 годинаг. подсказват, че това може би е неговата майка.{{hrf|Chiesa|1967|85}}

През 1493 годинаг. глинен модел на статуята е поставен на градския площад по случай бракосъчетанието на племенницата на Моро – Мария Бланка, с император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан]]. Леонардо подготвя подробен проект за отливането на статуята,{{hrf|Arasse|1997}} макар че [[Микеланджело]] се съмнява в способностите му да го осъществи на практика.{{hrf|Bortolon|1967}} Конят така и не е завършен, тъй като през ноември 1494 годинаг. голяма част от предвидения за него бронз е използван за отливането на оръжия, които херцог Сфорца използва, за да се противопостави на [[Франция|французите]].{{hrf|Arasse|1997}}

Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 годинаг. френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет и Моро бяга от града. [[Гаскония|Гасконските]] стрелци на [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] използват глинения модел на конната статуя за упражнения в стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро, Леонардо, заедно съсс свояпомощника помощникси Салай и своя приятел, математика [[Лука Пачоли]], напуска Милано и отива във Венеция,{{hrf|Chiesa|1967|85}} където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.{{hrf|Bortolon|1967}}