Обсада на Родос (1522): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки) |
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 7x заглавие-стил, 3x тире, 3x тире-числа, 2x нов ред, 6 интервала, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
| конфликт = [[Османски войни в Европа]]
| картинка = File:Rhodes fortifications.JPG
| описание = Родоска крепост
| период = [[16 юни]] –
| място = о. [[Родос]], [[Егейско море]]
| причина =
Ред 10:
| територия = Османците превземат Родос
| резултат = Решителна османска победа
| страна1 = [[File:Flag of the Order of St. John (various).svg|
| страна2 = [[File:Flag of the Ottoman Empire (1453-1844).svg|
| командир1 = [[File:Flag of the Order of St. John (various).svg|
| командир2 = [[File:Flag of the Ottoman Empire (1453-1844).svg|
| сила1 = 7500 мъже<br>700 рицари<br>500 стрелци
| сила2 = 100 000 мъже<ref>L. Kinross, The Ottoman Centuries: The Rise and Fall of the Turkish Empire, 176</ref><br>400 кораба<ref>L. Kinross, The Ottoman Centuries: The Rise and Fall of the Turkish Empire, 176</ref>
Ред 21:
}}
'''Обсадата на Родос''' през [[1522]] г. е вторият опит на [[Османската империя]] да превземе [[Родоска крепост|крепостта]] на [[Хоспиталиери|Рицарите хоспиталиери]] на о. [[Родос]]. Обсадата завършва с османската победа. Това дава на
== Предистория ==
Рицарите на
Първият опит на турците да превземат острова през 1480 е отблъснат от Ордена, но продължителното присъствие на рицарите до южния бряг на [[Анатолия]] е голяма пречка за османската експанзия.
През 1521 г. Филип Викие дьо Л'Ил-Адам е избран за Велик магистър на Ордена. Очаквайки ново османско нападение срещу острова, той продължава да усилва укрепленията на града, работа започната след османското нашествие през 1480 г. и земетресението от 1481 г. и призовава рицарите от Ордена другаде в Европа да дойдат за отбрана на острова. Останалата част от Европа игнорира исканата помощ, но някои венециански войници от Крит се присъединяват към рицарите. Градът се отбранява от два, а в някои случаи и от три пръстена каменни стени и няколко големи бастиони. Отбраната на стените и бастионите в назначена на секции на различните ''езици'', в които рицарите с организирани от 1301. Пристанищният вход е блокиран от тежка желязна верига, зад която е закотвен флота на Ордена.▼
▲През 1521 г. [[Филип
==Нашествие==▼
[[File:OttomanJanissariesAndDefendingKnightsOfStJohnSiegeOfRhodes1522.jpg|thumb|Нападащи [[еничари]] и отбранващи [[хоспиталиери|рицари хоспиталиери]] при обсадата на Родос, от османски ръкопис]]▼
▲== Нашествие ==
Когато турските нашественици пристигат на Родос с 400 кораба на 26 юни 1522, те са командвани от Мустафа паша. Самият султан Сюлейман пристига с армия от 100 000 мъже на 28 юли, за да поеме лично командването.▼
[[File:Bombard-MortarOfTheKnightsOfSaintJohnOfJerusalemRhodes1480-1500.jpg|thumb|180px|left|Бомбарда-мортира на [[Хоспиталиери|Рицарите хоспиталиери]]
▲[[File:OttomanJanissariesAndDefendingKnightsOfStJohnSiegeOfRhodes1522.jpg|thumb|300px|Нападащи [[еничари]] и отбранващи [[хоспиталиери|рицари хоспиталиери]] при обсадата на Родос, от османски ръкопис]]
▲Когато турските нашественици пристигат на Родос с 400 кораба на 26 юни 1522, те са командвани от [[Мустафа паша]]. Самият султан [[Сюлейман I]] пристига с армия от 100 000 мъже на 28 юли, за да поеме лично командването.
Турците блокират пристанището и бомбардират града с полева [[артилерия]] от наземната страна, последвано от почти всекидневни пехотни атаки. Те също се опитват да подкопаят укрепленията чрез тунели и мини. Артилерийският огън бавно нанася тежки поражения на масивните стени, но след пет седмици, на 4 септември, две големи барутни мини
▲[[File:Bombard-MortarOfTheKnightsOfSaintJohnOfJerusalemRhodes1480-1500.jpg|thumb|Бомбарда-мортира на [[Хоспиталиери|Рицарите хоспиталиери]], Родос, 1480-1500. Направена по поръчка на [[Пиер д'Обюсон]], [[Артилерийско оръдие|бомбарда]]та се използва за близка отбрана на стените (100-200 метра). Това е най-голямата известна бомбарда в историята. Тя изстрелва 260 кг [[гранит]]ни гюлета. Тежи 3325 кг. Musée de l'Armée]]
[[File:Cannon 1510 of the Hospitallers at Tour Saint Nicolas Rhodes arms of Emery d Amboise with arabic inscription 230mm 255cm 1427kg.jpg|thumb|Оръдие на хоспиталиерите в Кулата на Свети Никола (''Tour Saint-Nicolas''), 1510, Родос. Arms of Emery d'Amboise, с арабски надпис. Латинския надпис TURIS + S + NICOLAI + PRO + DEFÉSOR, "За отбраната на Кулата Свети Никола". Калибър: 23 cm, дължина 255 cm. тежест 1427 kg. Предадена от [[Абдул Азис]] на [[Наполеон III]] през 1862 г.]]▼
[[File:Culverine of Philippe Villiers de l Isle Adam 1525 1530 Rhodes 140mm 339cm 2533kg iron ball 10kg Abdul Aziz to NIII 1862.jpg|thumb|[[Кулеврина]] с герба на [[Филип Вилие дьо Л'Ил-Адам]], Родос. Калибър 140mm, дължина: 339 cm, тежест 2533 kg, амуниции: 10 kg железни гюлета. Предадена от [[Абдул Азис]] на [[Наполеон III]] през 1862 г]]▼
▲[[File:Cannon 1510 of the Hospitallers at Tour Saint Nicolas Rhodes arms of Emery d Amboise with arabic inscription 230mm 255cm 1427kg.jpg|thumb|180px|left|Оръдие на хоспиталиерите в Кулата на Свети Никола (''Tour Saint-Nicolas''
На 24 септември, Мустафа паша нарежда ново масивно нападение, с цел главно бастионите на Испания, Англия, Прованс и Италия. След ден на ожесточени боеве, по време на които контролът над бастиона на Испания се сменя два пъти, Сюлейман в крайна сметка отменя нападението. Той осъжда Мустафа паша, неговият девер, на смърт за провала да превземе града, но в крайна сметка пощадява живота му след като други висши офицери го молят за милост. Заместилият Мустафа Ахмед паша е опитен обсаден инженер и турците сега съсредоточават усилията си върху подкопаването на укрепленията и взривяването им с мини, докато поддържа продължителни артилерийски баражи.▼
▲[[File:Culverine of Philippe Villiers de l Isle Adam 1525 1530 Rhodes 140mm 339cm 2533kg iron ball 10kg Abdul Aziz to NIII 1862.jpg|thumb|180px|[[Кулеврина]] с герба на [[Филип Вилие дьо Л'Ил-Адам]], Родос.
▲На 24 септември, Мустафа паша нарежда ново масивно нападение, с цел главно бастионите на [[Испания]], [[Англия]], [[Прованс]] и [[Италия]]. След ден на ожесточени боеве, по време на които контролът над бастиона на Испания се сменя два пъти, Сюлейман в крайна сметка отменя нападението. Той осъжда Мустафа паша, неговият девер, на смърт за провала да превземе града, но в крайна сметка пощадява живота му след като други висши офицери го молят за милост. Заместилият Мустафа Ахмед паша е опитен обсаден [[инженер]] и турците сега съсредоточават усилията си върху подкопаването на укрепленията и взривяването им с мини, докато
Друго голямо нападение в края на ноември е отблъснато, но и двете страни сега са изтощени — рицарите, защото достигат края на способността си да се съпротивляват и не може да се очаква подкрепления да пристигнат навреме, турците защото техните войници стават все по-деморализирани и обезкървени от боевете и болестите, разпространяващи се сред лагера им. Сюлейман предлага на гражданите мир, техните животи и храна ако се предадат; алтернативата би била смърт или робство, ако турците са принудени да превземат града със сила. Притиснат от гражданите, Вилие дьо ЛюИл-Адам се съгласява да преговаря. На 11–13 декември е обявено примирие, за да се позволят преговори, но когато местните искат още уверения за безопасността си, Сюлейман се разгневява и заповядва подновяване на бомбардирането и нападенията. Бастионът на Испания пада на 17 декември. С повечето стени вече разрушени е само въпрос на време преди градът да трябва да се предаде и на 20 декември, след няколко дена натиск от градското население Великият магистър иска ново примирие.▼
▲Друго голямо нападение в края на ноември е отблъснато, но и двете страни сега са изтощени
==Край==▼
На 22 декември, представителите на латинските и гръцките граждани приемат условията на Сюлейман, които са щедри. На рицарите се дават 10 дни да напуснат острова и ще им се позволи да вземат със себе си оръжията си и скъпоценности или религиозни икони, които желаят. Островитяните, които искат да напуснат могат да го направят в тригодишен срок. Никоя църква няма да бъде осквернена или превърната в джамия. Останалите на острова ще бъдат освободени от османски данъци за пет години.▼
▲== Край ==
▲На 22 декември, представителите на латинските и гръцките граждани приемат условията на Сюлейман, които са щедри. На рицарите се дават 10 дни да напуснат острова и ще им се позволи да вземат със себе си оръжията си и скъпоценности или религиозни икони, които желаят. Островитяните, които искат да напуснат могат да го направят в тригодишен срок. Никоя [[църква]] няма да бъде осквернена или превърната в [[джамия]]. Останалите на острова ще бъдат освободени от османски данъци за пет години.
На 1 януари 1523 останалите рицари и войници излизат от града с развети знамена, биещи барабани и във военни доспехи. Те се качват на 50-те кораба, които са им дадени и отплават за Крит (венецианско владение), придружени от няколко хиляди граждани.
== Последствия ==
Обсадата на Родос завършва с османска победа, макар и при висока цена: до половината нашественици са убити или ранени. Завоеванието на Родос е значителна стъпка към османския контрол на източно
== Вижте също ==▼
==Бележки==▼
<references/>▼
▲== Бележки ==
▲==Вижте също==
▲<references/>
▲* [[Обсада на Родос (1480)]]
▲* [[Обсада на Малта (1565)]]
== Външни препратки ==
* [http://members.tripod.com/romeartlover/Rodi2.html Fortresses of the Knights
[[Категория:Обсади|Родос (1522)]]
|