Отваря главното меню

Промени

 
През всичките години, прекарани в Русия, Йосиф Соколски многократно подава писмени молби да му бъде разрешено завръщане в България. След 1878 г. отново подновява тези молби, но му е било отказано<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 640 }}</ref>.
 
Максим Пловдивски пише:
 
{{цитат|Аз бях близък до дяда Соколски, много му се искаше да си дойде в България, като се освободи, за да умре на манастира (Соколския), за което правил постъпки, но не го пуснаха. Моли ме да му пиша писмо до дяда Климента в Търново, да му разреши да се прибере в Соколския манастир. Горкият старец, често пееше стари български песни, макар и да казваше, че бил на сто и десет години.<ref name="Максим 51">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 51 |url= |accessdate=}}</ref>}}
 
Далеч от родината, архиепископ Йосиф Соколски намира вечен покой на 30 септември 1879 г. Погребан е в Киевско-Печорската лавра в Киев.