Разлика между версии на „Бранимир Орманов“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за Android Редакция чрез мобилно приложение
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]<ref>Източник за тук и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му Чавдар Орманов</ref>. Родителите му са [[Иван Орманов]] и [[Ружа Орманова]]; Бранимир е тяхното 3-то дете, има брат [[Пламен Орманов|Пламен]] и сестра Искра.
 
Баща му [[Иван Орманов]] е всестранно надарена личност, голямерудиран педагог за своето време, от раноотрано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на [[БКП|партията]] в [[Стражица]] и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за [[Глад в Поволжието (1921-1922)|гладуващите в Поволжието]] ([[СССР]]). За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за [[Одеса]], където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен със забрана за цяла България да бъде учител. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. заминава като политически [[емигрант]] в СССР, чийто гражданин става под името Михаил Горов. Той е [[публицист]], кооперативен деец, [[научен работник]] – крупен специалист по аграрните въпроси, [[доктор на икономическите науки]] в СССР. Паметта за Иван Орманов се пази: негови паметници са изградени в Стражица<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963-- "Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г."]</ref> и в Омуртаг<ref>[http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап“]" от 06.08.2014 г.</ref>, а училището в Стражица до септември [[1990]] г. носи неговото име<ref>[http://www.soustrajica.hit.bg/istoria.html „Образованието през вековете“]</ref>.
 
Ранното си детство Бранимир прекарва в село (сега град) [[Стражица]], [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са учители. 9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през [[1923]] г., като пътуват с параход от [[Истанбул]] за Одеса. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършил образованието си в [[Германия]].