Разлика между версии на „Сопот“

107 байта изтрити ,  преди 3 години
 
=== Праистория ===
Като населено място историята на Сопот започва преди около 3 хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура „Дъбене“ отстои само на седем километра от Сопот. По времето на [[Одриско царство|Одриското царство]] съществуват най-малко 3 поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели [[Севт II]] и [[Севт III]], а също и на [[Филип II Македонски]], [[Александър Велики]], [[Филип III Аридей]] и [[Лизимах]]. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал – [[тетрадрахми]]. В следващите няколко столетия животът не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м. „Кайряка“ – това са останките от т.нар. крепост „Триъгълника“ (наречена така поради формата във вид на равностранен триъгълник). Пак от онова време е откритият преди 220-на години римски некропол, който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл. Хр.
 
След нашествията на готите (гетите) поселението се премества на изток в местността „Света Tроица“, където са открити монети и предмети от времето на императорите [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] и [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий]]. Животът тук продължава до IX-X в., като има открити останки от манастир, за които се предполага, че са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир „Възнесение Христово“. През X-XI век градът и манастирът се местятмести на днешното си място. От онова време е църквата „Св. Богородица“ (Горната черква), опожарена през 1877 г. от турците, днес превърната в параклис „Покров Богородичен“. Част от населението остава в предишното селище в м. „Св. Троица“, друга част пък се заселва в подножието на [[Анево кале|Аневско кале]]. Така се образуват 3-те основни квартала на средновековния град [[Копсис]], който според византийските хронисти [[Георги Пахимер]] и [[Йоан Кантакузин]] е бил столица на владенията на братята [[Смилец]], [[Радослав Смилец]] и [[Войсил]]. [[Смилец]] дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява през 1292 – 1298 г. Името Копсис, с което е споменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското „сопот“(изкуствен воден улей, тур. "чучур").
 
=== Произход на името ===
През [[1883]] г. тук избухва първият в новата история на България социален бунт – бунтът на сопотските предачки срещу вноса на фабричната прежда, което отнема едно от малкото останали препитания на сопотненци – преденето на прежда за гайтани. До началото на 1890-те години населението на града прогресивно намалява, за да стигне до около 1000 жители. През [[1892]] г. с цел повдигане на статуса и насърчение на жителите му Министерският съвет на [[Княжество България]] с нарочен рескрипт потвърждава статута на град за общината на Сопот, въпреки че той е имал този си статут още от турско време. Малко или много това изиграва положителна роля за града и той лека-полека започва да се съвзема. Гражданите на Сопот се преориентират от производството на гайтани към по-доходното и печелившо тъкане и производство на килими и материали за тях (вълна, прежди, бои и т.н.) Откриват се и 2 работилници (фабрики) за килими.
 
От началото на ХХ в. Сопот започва да се съвзема и до [[Балкански войни|Балканските]] и [[Първата световна война]] почти удвоява населението си. В годините на войните градът дава около 100 жертви. Отново следват трудни следвоенни години и борба за оцеляване. При немалкото съдействие на братята генерали [[Георги Вазов|Георги]] и [[Владимир Вазов]]и през 1935 г., след посещение на [[цар Борис III]] в града по повод откриване на къщата-музей „Иван Вазов“, е огледан и одобрен теренът за построяване на Държавната военна фабрика. Нейното строителство започва през 1936 г. и през 1939 г. официално е открита. Това дава небивал тласък в развитието на Сопот и района. По време на Втората световна война на 26 юни 1944 г градът и Държавната военна фабрика са бомбандирани от британско-американска военновъздушна ескадра, без да са дадени жертви и без да са нанесени сериозни поражения или щети, както на града, така и на фабриката. Между [[1950]] г. и [[1965]] г. градът носи името [[Вазовград]], след което отново е върнато историческото му име Сопот. В градътграда към 1956 г е билбило основансъздадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Александър Стамболийски“.
 
== Религии ==
Анонимен потребител