Битолско настъпление: Разлика между версии

| сила1 = [[Файл:Flag_of_Bulgaria.svg|ръб|20px]] неизвестни <br/>{{флагче|Германия|1914}} неизвестни<br/>[[Файл:Ottoman_Flag.svg|ръб|20px]] 28 186; <br/>Общият брой е неизвестен, но между 240 000 и 260 000 души влизат в бой.

| сила2 ={{Флагче|Франция}} 115 396<br/>[[Файл:State_Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|ръб|20px]] 122 596<br/>{{Флагче|Великобритания}} 119 176<br/>{{Флагче|Русия}}10 000<br/>{{Флагче|Италия}}30 000;<br/>Общо 397 168, от които 250 000- – 313 000 влизат в бой.

| жертви1 = [[Файл:Flag_of_Bulgaria.svg|ръб|20px]] 53 000<br/>{{флагче|Германия|1914}} 8000;<br/>Общо 61 000

'''Битолското настъпление''' е съюзническа [[военна операция]] впрез [[1916]] година против [[Централни сили|Централните сили]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Целта е да се излезе от задънената улица на [[Солунски фронт|Солунския фронт]] чрез принуждаване [[България]] да [[Капитулация|капитулира]] и освободи натиска върху [[Румъния]]. Офанзивата[[Офанзива]]та приема формата на голяма [[битка]], която трае три месеца и завършва с превземането на [[Битоля]]. На средна дълбочина от 50 километраkm [[първаПърва българска армия]], а от края на септември [[11-та армия (Вермахт)|11-та германска армия]], водят шест битки и са принудени да отстъпят пет пъти.<ref> [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=259968&postcount=204 Петър Дошкинов. Боятъ на Малка Нидже 12–1412 – 14.09.1916. Артилерийски прегледъ, година 5, кн. 7 и 8, януарий 1932]</ref>

От септември 1916 година съюзниците събират значителна сила от 6 сръбски, 5 британски, 4 френски, 1 италианска и 1 руска пехотни [[Дивизия|дивизии]] за операции на Солунския фронт. Силите на тази армия достигат между 369 000<ref>Корсун (1939). Балканский фронт. Подготовка к наступлению восточных армий в связи с ожидавшимся выступлением Румынии. Воениздат НКО СССР.</ref>и 400 000 души. Силите са разпределени в 201 пехотни батальона[[батальон]]а с 1025 [[Артилерийско оръдие|артилерийски оръдия]]<ref>Tucker, Spencer (2005). World War I: encyclopedia. M - – R, Volume 3. p. 810.</ref> и 1300 [[Картечница|картечници]].<ref>Luigi Villari.The Macedonian campaign. p. 42.</ref>

Централните сили отначало започват да се противопоставят на тези сили с първаПърва българска армия, немската 11-та армия и втора[[Втора българска армия]], общо 172 пехотни батальона с около 900 артилерийски оръдия.<ref>Tucker, Spencer (2005). World War I: encyclopedia. M - – R, Volume 3. p. 810.</ref> В добавка там също е 10-та пехотна дивизия и силите, защитаващи крайбрежието на [[Егейско море]] от река [[Струма]] до границата с [[Османската империя -]] – 25 пехотни батальона, 31 артилерийски [[Батарея|батареи]] и 24 картечници.

Генерал [[Морис Сарай]] планира да удари дясното крило и центъра на свръхразтеглената Първа българска армия със сръбски, френски, руски и италиански сили и се ограничава до демонстративни атаки срещу долината на [[Вардар]] и река Струма с идеята, за да притисне колкото се може повече български и немски войски.

== ВоенниХод на военни действия ==

На 12 септември Съюзниците започват офанзивата си с мощен двудневен артилерийски бараж и атака от страна на [[третаТрета сръбска армия]] и [[френската армия]] срещу [[осмаОсма пехотна тунджанска дивизия]] и бригадата на полковник [[Стефан Тасев]], която е подкрепление. Ситуацията скоро се влошава за българите и на [[14 септември]] те са принудени да отстъпят към [[Лерин]], оставяйки част от артилерията[[артилерия]]та си и изоставяйки [[Горничево]] в сръбски ръце. На [[12 септември]] сърбите[[сърби]]те също започват първата си атака на 2300 метраm височина на хребета[[хребет]]а [[Каймакчалан]]. Британците[[Британци]]те също стават активни на Струмския фронт и се опитват да разширят позициите си на десния и бряг.

Западният фланг на първаПърва българска армия трябва да задържи Съюзниците на линията Лерин-Каймакчалан. Съюзниците продължават атаките си и на [[23 септември]], след тежки боеве французите[[французи]]те навлизат в Лерин. Българите все още държат Каймакчалан, където 1-ва пехотна бригада от [[третаТрета пехотна балканска дивизия]] е под атака от превъзхождащ ги брой сръбски войски, подкрепени от тежка френска артилерия. Битката е изключително тежка и за двете страни, тъй като голия и скалист хребет не осигурява почти никакво покритие от българските картечници и от оръдията на съюзническата артилерия.

Българските неуспехи привличат голямо внимание и от българското, и от немското висше командване, и скоро се правят важни промени в командната структура. На [[27 септември]] генерал [[Климент Бояджиев]] е заменен като командир от генерал [[Димитър Гешов]]. Самата армия сменя главната си квартира с 11-та армия на генерал [[Арнолд фон Винклер]]. Това е последвано от пристигането на фронта на генерал [[Ото фон Белов]] и уставяването на армейска група „Белов“ на [[16 октомври]], която включва и 11-та армия и първаПърва армия.

На [[30 септември]] след 18 дни тежки боеве Дринската дивизия най-накрая превзема Каймакчалан от изтощената 1-ва пехотна бригада от 3Трета пехотна балканска пехотна дивизия и постига пробив в българската защитна линия. Загубата на позицията и 7 артилерийски оръдия е определено от българското и немското командване като необратимо поради липсата на силен артилерийски резерв. Генерал Винклер заповядна Осма тунджанска дивизия, първаПърва и третаТрета бригади на шеста пехотна бдинска дивизия и 2-ра бригада на [[деветаДевета пехотна плевенска дивизия]] да се оттеглят до нова защитна позиция. Първа бригада на 3-та балканска дивизия е реорганизирана и нейните 9 батальона са намалени до 5 батальона и 4 смесени [[Рота|роти]] със седем7 планински оръдия и една пионерна рота. Новата защитна линия [[Кенали]] заема позициите от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] от 3три независими пехотни бригади (9/2 IB, 2/6 IB and 1/6 IB), от [[Кременица|Кенали]] до височините източно от река [[Черна (река)|Черна]] от Осма дивизия, а от там до връх [[Мала рупа]] от 1/3 пехотна бригада. По-нататък на изток остават силите на 11-та армия, остатъка от 3-та балканска дивизия, чийточиито позиции остават непроменени до тяхното окупиране на [[25 юли]] 1916 година.

За да отслаби натиска върху българите и германците на запад от [[Вардар]], генерал Тодоров заповядназаповядва на [[Седма пехотна рилска дивизия]] да заеме позиции за атака през река [[Струма]]. Българското висше командване обаче отказва да даде разрешение за атака. Това колебание позволява на британците да затвърдят позициите си на левия бряг на Струма около село [[Каракьой]] на 30 септември. На [[30 октомври]] [[10-та (ирландска) дивизия]] атакува българските позиции около село [[Йеникьой]], които са защитавани от [[тринадесетиТринадесети пехотен рилски полк]] на седма дивизия. Битката трае цял ден, а българите са подсилени от [[Четиринадесети пехотен македонски полк|14-ти македонски пехотен полк]] и [[Седемнадесети артилерийски полк|17-ти артилерийски полк]], като два пъти си връщат селото след свирепа битка на нож. По време на нощта, след третата и последна атака селетоселото е завзето от ирландската дивизия. Жертвите и от двете страни са тежки поради точната артилерийска стрелба и картечен огън. След битката 13-ти полк е реорганизиран в три3 батальона вместо в обикновените 4 батальона. След 4 октомври българите заемат позиции на близките височини на изток, докато западния фланг на седма7-ма рилска дивизия остава в долината да защитава [[Рупелски проход|Рупелският проход]]. От тук нататък няма големи операции на струмскиятСтрумският фронт до края на офанзивата.

Основен проблем за българите е, че тяхната армия и ресурси са разпънати до лимита от [[Добруджа]] до [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]]. В тази трудна ситуация българското висше командване се обръща към немските си съюзници. Самите германци могат да предложат малки подкрепления, докато е във вход Офанзивата Брусилов и се води [[Битката при Сома]]. Те се обръщат към [[Османска империя|Османската империя]] и убеждават [[Енвер паша]] да изпрати 11 979 души от 50-та дивизия в Македония. През октомври тези сили заемат позиция на река Струма и месец по-късно към тях се присъединяват 12 609 души от 46-та османска дивизия. Двете дивизии формират XX корпус и остават в региона до май [[1917]] година.<ref>{{cite book| last=Hall| first=Richard| title=Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918|year=2010| publisher=Indiana University Press | location=|page=74|ISBN=0253354528}}</ref> Това освобождава някои български части, които сега могат да подсилят 11-та армия.

За цялото време на битката Съюзниците губят около 50 000 души, по-голямата част от тях сърби. В допълнение около 80 000 войници умират или трябва да бъдат евакуирани поради рани или болест. Това довежда общия брой жертви до 130 000 души или около една трета от всички сили на [[Антантата]] в района.<ref>Корсун (1939). Балканский фронт. Продолжение наступления восточных армий. Овладение Монастырем. Воениздат НКО СССР.</ref> Фронтът се премества само с 50 километраkm на голяма цена и в края офанзивата не попречва поражението на [[Румъния]], нито успява да изкара България от войната.

Българските и немските жертви наброюват общо 61 000 души и дори изоставянето на Битоля и заемането на новите позиции на няколко километра на север дават големи предимства относно защитата на линията и също така доминация на българската артилерия над града. Линията остава незасегната до самия край на войната в Македония, когато силите заели я трябвадтрябва да я отстъпят поради пробива при [[Пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]].

Офанзивата също така удовлетворява донякъде сръбските войски, които могат да си върнат териториите до границата на тяхната страна. Българите и германците подобно са доволни поради съпротивата срещу превъзхождащите ги по брой сили на Антантата. Генерал Никола Жеков отива по-далеч като описва [[Битка при завоя на Черна|битката при Завоязавоя на Черна]] като "легендарна"„легендарна“ в смисъла на издръжливостта на българската защита – - "направена„направена без оглед на жертвите"жертвите“.<ref>{{cite book| last=Hall| first=Richard| title=Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918|year=2010| publisher=Indiana University Press | location=|page=78|ISBN=0253354528}}</ref>

* {{cite book |title= World War I: encyclopedia. M - – R, Volume 3 |last=Tucker |first=Spencer |year=2005 |publisher=ABC-CLIO |isbn=1851094202 | url=http://books.google.bg/books?id=2YqjfHLyyj8C&pg=PA810&lpg=PA810&dq=monastir+offensive&source=bl&ots=BQiaVaXF0J&sig=KrwO7nrnV-BTI8bGFkREdG-SfZA&hl=bg&ei=iO00TI3WGZOtOM3F2YwC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBMQ6AEwAA#v=onepage&q=monastir%20offensive&f=false}}

* {{cite book |title= Балканский фронт |last=Корсун |first= |year= 1939|publisher=Воениздат НКО СССР |isbn= | url=http://militera.lib.ru/h/korsun_ng4/index.html}}(In Russian)

* [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=198705&postcount=32|{{cite book|last=Дошкинов | first=Петър | title= "Есенното сражение на Македонския боенъ театъръ - – 1916 год г. XI-а германо-българска армия въ борбата съ френско-руската и сръбскитъ армии (I, III и II) - – Книга I."| publisher=София | year= 1948 | isbn= }}]