Лудвиг Минкус: Разлика между версии

 

===Сътрудничество с Артур Сен-Леон===

 

В същата година по поръчка на [[Артур Сен-Леон]], Минкус пише антракт за възобновения балет на [[Адолф Адам]] и [[Жан Корали]] „''Орфа''“. (В някои източници се посочва, че Минкус е съавтор на [[Едуар Делдеве]] в написването на „Пахита“ през 1846 г., но това е неточно. В действителност Минкус пише допълнения за руската премиера на балета през 1881 г. по молба на Петипа.)

Докато си сътрудничи със Сен-Леон в Имперския балет в Санк Петербург, Минкус попада в полезрението на Петипа. Петипа пристига в Москва през 1847 г. като първи балетист на Имперските театри и асистент на хореографа [[Жул Перо]], който е първи [[балетмайстор]] между 1850 и 1859 г. Петипа става втори балетмайстор след успеха на балета си „[[Дъщерята на фараона]]“ по музика на [[Цезар Пуни]]. Пуни пристига в Русия през 1850 г., заедно с Перо, и е назначен за балетен композитор на петербургския Имперски балет. След около десетилетие на тази длъжност, обаче, Пуни е творчески изчерпан и все по-често Сен-Леон и Петипа работят с Минкус.

 

 

За сезон 1869/1870 г. на московския Болшой театър Петипа поставя „Дон Кихот“ по произведението на Сервантес. Въпреки че е планирано Пуни да напише музиката, Петипа се обръща към Минкус. Премиерата е на 14(26) декември 1869 г. Скоро след смъртта на Сен-Леон Петипа е назначен за първи балетмайстор на Петербургския имперски театър, където и поставя Дон Кихот. За тази постановка Минкус преработва почти напълно и допълва партитурите си. Премиерата е на 9(21) ноември 1871 г. Творбата е изключително успешно и Минкус получава назначение като първи композитор на балетна музика в Дирекцията на имперските театри (Пуни умира през 1870 г. и овакнатява поста). Петипа и Минкус създават 16 балета, от които най-голяма известност получава „Баядерка“ (1877 г.) След другите им произведения са „Камарго“ (1872 г.), преработка на „Пеперудата“ на [[Жак Офенбах|Офенбах]] (1874 г.), „Разбойници“ (1875 г.), „Приключенията на Пелей“, „Сън в лятна нощ“ по [[Феликс Менделсон|Менделсон]] (1876).

 

С избухването на Първата световна война Минкус изпада в крайна бедност, след като пенсията му от Русия е спряна. През студената зима на 1917 г. се разболява от [[пневмония]] и умира на 91-годишна възраст. Погребан е в гробището „Дьоблинг“ във Виена, но през 1939 г. останките му са изровени от нацистите и хвърлени в общ гроб.

 

==Творчество==