Операция „Маркет Гардън“: Разлика между версии

*Генерал-лейтенант [[Фредерик Браунинг]] е силен привърженик на военновъздушните десанти. През септември 1944 година най-сетне може да осъществи идеите си. От цялата офанзива в [[Западна Европа]] през лятото на 1944 година, те играят стратегическа роля само в операция „Маркет-Гардън“.

*Под генерал Браунинг са [[генерал-майор]] [[Максуел Тейлър]] от американските войски, командващ 101-ва въздушно-десантна дивизия и бригаден генерал [[Джеймс Гавин]], който е начело на 82-ра дивизия. Те трябва да отговарят за овладяването на ключовите цели по пътя към Арнем, щом войските им стъпят на земята.

Картинка:Horrocks portrait.jpg|Генерал [[Брайън Хорокс]]

Картинка:Maxwell D Taylor official portrait.jpg|Генерал [[Максуел Тейлър]]

Картинка:John Frost.jpg|Подполковник [[Джон Фрост]]

</gallery>

*Най-тежка е задачата за овладяването на моста при Арнем. Атаката е планирано да бъде осъществена от 1-ви въздушнодесантен корпус на генерал Браунинг, под чието командване са и полските парашутисти на генерал-майор [[Станислав Сосабовски]]. Сосабовски открито изказва съмнения относно успеха и смисъла на операцията. Още повече че [[самолет]]ите са малко и неговата бригада ще пристигне в Арнем чак на третия ден, оставяйки първата вълна десантчици сами да се справят с атаките на противника. Едно от опасенията му е, че времето през тази част на годината е много динамично и още едно забавяне би било фатално. Той е убеден, че щом десантите са раздалечени във времето, първата вълна ще понесе голяма тежест и при неуспех срещу германците, втората вълна [[парашут]]исти биха били просто подвижни цели.

*Взема се решение първата вълна от парашутисти да бъде водена от генерал-майор [[Робърт Ъркърт]]. 47-годишният генерал е известен от тежките боеве в [[Италия]] и е притеснен за операцията. Той поема дивизията едва преди дни и на 17 септември трябва да направи първия парашутен скок в живота си. Неговите притеснения са относно голямото разстояние между зоната на приземяване и моста при Арнем (около 12 километра) и в това, че втората вълна от три батальона ще дойде на помощ едва след три дни.

 

До септември 1944 година армиите от командване „Запад“ на [[Вермахт]]а сформират нови сухопътни дивизии от бивши моряци и пилоти, командвани от генерала от [[Луфтвафе]] [[Курт Щудент]]. Въпреки че изпитва ужас от настъплението на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Адолф Хитлер]] взима решение да изтегли някои части от „Източния фронт“ и да ги предислоцира на границата с Франция и в Нидерландия. В краен случай, Хитлер е готов да вкара в бой и базираните в Германия части от резерва, ако антихитлеристите навлязат в Нидерландия.

Картинка:Walter Model.jpg|Генерал-фелдмаршал [[Валтер Модел]]

Картинка:Bundesarchiv Bild 146-1979-128-26, Bernhard-Hermann Ramcke, Kurt Student crop.jpg|Генерал [[Курт Щудент]]

</gallery>

Германските командири, спечелили през дългите военни години доверието на бойците, успяват с неимоверни усилия да поддържат морала на армията. В град [[Остербек]] на запад от Арнем, фелдмаршал [[Валтер Модел]] разполага щаба на своята Група армии „Б“. В нея влизат 1-ва парашутна армия, базирана до Вуут, и 15-та армия, разположена на запад. Модел разполага с батальони и в района на Арнем, включително два „[[СС]]“ батальона. Фелдмаршалът знае, че истинските германски сили се намират на запад и на изток от неговия район. Това са страховитите 9-та и 10-та „СС“ танкови дивизии. Тези елитни части формират 2-ри „СС“ танков корпус, който успява да се изтегли от Франция, след решението на Хитлер за отстъпление. Тези две мощни дивизии ще затруднят най-много антихитлеристите по време на боевете при Арнем.