Устройства за излитане и кацане на летателни апарати: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
Ted Masters (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 136:
Основните схеми в конструкцията на устройствата за излитане и кацане се прилагат във всички летателни апарати. И макар да използват една принципна схема, в сложността си тези системи много се различават. Основен фактор при техническия избор на тези устройства са теглото на летателния апарат, скоростта му за излитане и кацане и видът на площадката ползвана за това, полетна скорост и производствената цена на апарата. Леките и ултралеките самолети за граждански цели или такива построени от любители, [[делтаплан]]ерите и др., използват възможно най-простите конструктивни решения. Въпреки това за безопасност при ползване са създадени задължителни норми, които трябва да гарантират безаварийност при експлоатацията им. Например задължително изискване към основните и носовите опори на любителските конструкции е да имат диаметър на колелото по-голям от 30 cm, устройството да обезпечава просвет повече от 15 cm за проходимост на въздушния винт, устройството за излитане и кацане да се оразмери за кацане със вертикална скорост по-голяма от 2,5 m/s. <ref>Общие технические требования к апаратам любительской постройки (ОТТ), Министерство авиационной промишлености СССР, Самолет – своими руками, сп. Моделист Конструктор, кн. 9, 1988, с. 16</ref> Спортните самолети, макар и да спадат към категорията на леките, поради по-високата скорост и високи изисквания за маневреност, имат изчистена аеродинамика и усложнена схема с прибираеми колесници, така както се реализират летателните апарати за военни цели и граждански транспорт. Независимо от избраната схема, техническата конструкция и материалите за изграждането ѝ, оразмеряването на устройството за излитане и кацане трябва винаги надеждно да обезпечи пълна безопасност при експлоатация на летателния апарат във всички фази на полета.
<
image:Benson B-8.jpg|<small>Колесник на лек любителски [[автожир]]</small>
image:
image:Huntair.pathfinder.arp.jpg
image:Hg with Minimum.jpg|<small>Мотоделтапланер</small>
▲image:Huntair.pathfinder.arp.jpg|<br>{{center|<small>Колесник на мотогондолата на ултралек самолет</small>
image:
▲</gallery></div>
== Компановка на колесника ==
Line 169 ⟶ 168:
:-'''Количка'''. Използването на повече от две колела на една конзола усложнява и намалява ефективността на работата на спирачната система. Затова се използват колички, свързани шарнирно към стойката.<ref> Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра Въздушен транспорт, ТУ-София, Издателство „Мадара-Принт“, София, 2002, с. 212 ISBN 954-9518-17-5</ref>
<
image:
image:
image:Grumman S2 (S2F) main gear (4311288816).jpg|<small>Едностранно конзолно закрепване</small>
▲image:North American T-6 Texan in the Museu do Ar (4417805939).jpg|<br>{{center|<small>Закрепване на колело чрез полувилка</small>
image:
image:
image:
▲</gallery></div>
:* '''Свързване на амортизатора'''. Свързването на амортизатора към стойката се извършва с две основни схеми – телескопична и лостова.
Line 183 ⟶ 181:
:-''Лостовата схема '' на свързване на амортизатора позволяват натоварванията, действащи в равнината на колелото да предизвикат завъртане на лоста с прикрепеното към него колело и амортизатора да отработи действащото ударно натоварване под ъгъл спрямо оста на стойката. Стойките може да се реализират с изнесен амортизатор или с вътрешен амортизатор. И двете конструкции имат предимство и недостатъци. Основен недостатък е в по-сложната конструкция в сравнение с телескопичните стойки и по-големи размери и тегло. Стойките с изнесен амортизатор позволяват по-високо налягане в цилиндрите, поради това, че амортизаторът е натоварен със силите действащи по неговата ос. Тази конструкция технически се обслужва по-лесно, но има по-големи напречни габарити от компактната в това отношение лостова система с вътрешен амортизатор. Приложение за основни стойки намират и двата типа, но за предни носови опори се използват предимно стойки с вътрешен амортизатор, защото позволяват по-просто ориентиране на колелото спрямо вертикалната ос. <ref name= "val"></ref>
<
image:Grumman S2 Nose Gear (4310550693).jpg|<small>Стойка реализирана по телескопична схема на свързване на амортизатора </small>
image:
image:
image:Aircraft Super Constellation nose landing gear .jpg
▲image:Aircraft Super Constellation nose landing gear .jpg|<br>{{center|<small>Кинематична система на носово колело – музеен експонат</small>
▲</gallery></div>
* '''Кинематични схеми за вдигане и спускане на колесника'''. Кинематичните схеми конструктивно се създават за конкретната [[конструкция]] на планера. Изискването към устройствата е да се осигури прибирането в ниши, без да се прекъсват основни силови елементи или такива от автоматиката на управляващите системи. Кинематичната схема за колесника съдържа надеждно свързани механизми и хидравлични или други управляващи елементи, създаващи силовата конструкция, която трябва да обезпечи работа при тежки условия и високи натоварвания. Постигането на тези условия и по-проста кинематична схема обикновено води до увеличаване теглото на колесника. <ref name= "val"></ref>
|